Дамян Дамянов: Наследниците на Иван Пръмов овладяха банково-финансовата сфера
18 април 1959 г. Министърът на земеделието и горите Иван Пръмов изнася реч.
Кунева се отказа преждевременно от комисарството срещу 1 млн. евро, преведени на нейно име
С внедрената си хитрост и чар Меглена Кунева успя навремето да се окопае в един от най-перспективните комунистически кланове – този на Пръмови, твърди синът на бившето величие Райко Дамянов – Дамян Дамянов. Ето какви тайни от миналото на настоящата кандидат-президентка разкрива той пред „ШОУ”:
- Като говорим за привилегиите на тогавашния елит, създал и “маята” на днешния, кои бяха най-лакомите за облаги, за да могат да работят спокойно за благото на народа?
- Мога да ви кажа кои бяха най-малко лакомите. Един Станко Тодоров например не проявяваваше интерес към колите, въпреки че имаше двама сина. За сметка на това си построи една от най-хубавите и луксозни вили в България.
Високопоставеният партиен и държавен деятел Иван Пръмов предпочиташе да стои в сянка. Той беше председател на Централния кооперативен съюз, несменяем член на ЦК и известно време секретар на ЦК на БКП. Въпреки това той предпочиташе да не парадира с елитарни придобивки и облаги. Занимаваше се със стопански въпроси и гледаше във времето с по-голяма перспектива от други по-високопоставени партийни и държавни деятели. Имаше трима сина – Андрей, Климент и Райчин. С решение на Секретариата на ЦК на БКП през лятото в “Дом №6” на почивните станции на на ЦК на Златните пясъци, преименуван по-късно в хотел “Чайка”, се провеждаше детско-юношески лагер на пълен пансион за децата на членовете на Политбюро и някои членове на ЦК. Със синовете на Иван Пръмов съм бил заедно на лагер три години поред, макар че те бяха много по-големи от мен. Бяха ходили вече “навън” и имаха достъп до книги и списаниия, които тук бяха недостъпни. Баща им се постара да им даде възможно най-престижно образование на Запад. Не мога да отрека, че те всички са много талантливи в стопанско-финансовата сфера. По-късно Андрей се ожени за Меглена Кунева. След 10 ноември 1989 г. постепенно тази фамилия започна да овладява голяма част от банкерско-финансовата сфера. Така през 90-те в края на десетилетието те вече бяха успели да станат част от най-богатия и престижен политико-икономически олигархичен кръг,
който започна несменяемо да управлява България, независимо от партийните цветове.
- И как стигна кланът Пръмови, а и снахата Меглена, до тези висини?
- Пръмови започнаха да дават скъпи и прескъпи финансови консултации, взеха да купуват акции в печеливши предприятия. Но най-високия и престижен публичен пост успя да заеме снахата в клана Пръмови – Меглена Кунева. Тя стана любимка на царя и първи еврокомисар на България в Европейския съюз. Благодарение на природния си чар и хитрост тя успя по неподражаем начин да осребри своето високо положение като първата българка – високопоставена европейка. За да заслужи благоволението на своите европейски началници, тя трябваше да жонглира с българските национални интереси.
С едно уточнение – винаги в нейна полза.
Ще ви дам пример като перфектно френскоговорящ. Аз лично съм свидетел, когато на летище София тя пристигна с еврокомисарката по енергетиката. Французойката каза недвусмислено, че за ЕС въпросът със затварянето на блоковете на АЕЦ “Козлодуй” е решен окончателно, а Кунева “преведе” на български, че за ЕС въпросът тепърва ще се решава, че предстои партньорска проверка и има възможност животът на блоковете да бъде удължен и т.н. Както впоследствие се разбра, проверката не решаваше нищо, тъй като тя се оказа в наша полза, но не изигра никаква роля във взетите вече решения. А при договарянето на отделните квоти царското правителство, и по-специално Кунева винаги са казвали “да”, поради което в средите на Европейския съюз тя стана популярна като „Мадам YES”. Тя се отказа преждевременно от комисарството си след малко известна договорка с председателя на ЕС Жозе Барозу срещу достатъчно примамливи компенсации –
1 млн. евро, преведени на нейно име.
Плюс около половин милион евро и над 20 000 евро пожизнена месечна пенсия от момента на нейното пенсиониране. Освен това тя предвидливо си осигури пост в Управителния съвет на ПНБ “Париба”, откъдето й подариха акции. За да се разбере какво означава това, трябва да се знае, че оборотът на “Париба” за миналата година в света беше 12 млрд. евро. Отделно от това съпругът й е един от най-богатите българи.
Така че един от най-коментираните кандидат-президенти ще бъде винаги добре независимо от политическата ситуация в България и независимо от това дали ще успее, или не на предстоящите президентски избори. Просто корените на благополучието й вече са заровени прекалено дълбоко, за да се съмняваме в това, и за което трябва да признаем чисто собствените й заслуги.
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
http://slivendnesiutre.wordpress.com
събота, 17 септември 2011 г.
Кунева си общувала с Илия Павлов
Рамо на олигарси
Кунева си общувала с Илия Павлов
вторник, 28 юни 2011 г.
BNews.bg
Илия Павлов и Меглена Кунева имаха определени контакти. Това твърди синът на бившия председател на Народното събрание - Райко Дамянов. Според него, въпреки че Кунева твърди, че е кандидат на гражданите, тя е подкрепена от най-богатите олигарси у нас.
Илия Павлов и Меглена Кунева имаха определени контакти,
твърди Дамян Дамянов в интервю за Blitz, без да навлиза в подробности за какви точно отношения става въпрос. Дамянов е син на експредседателя на Народното събрание и заместник министър-председател на България Райко Дамянов.
Неотдавна снимка, на която е Кунева и босът на "Мултигруп", събуди ожесточена дискусия. Екскомисарката твърди, че снимката не е истинска, други обаче са на обратното мнение.
"Тя лесно може да омае Жозе Мануел Барозу и Оли Рен, но да видим как ще стигне до ума и сърцето на българския избирател", коментира той.
Дамянов разби на пух и прах тезата на Кунева, която се представя за кандидат на гражданите и заявява, че зад нея не стоят партии и интереси.
"За какво са й на този етап личности, след като зад гърба на Кунева стоят сериозни финансови интереси.
Няма съмнение, че при балотаж зад нея ще се нареди и прослойката от забогатели демократи от СДС и ДСБ. Освен това определена част от "надпартийния" капитал ще я подкрепи", анализира на глас Дамянов. Той твърди, че
зад Кунева стоят най-богатите олигарси.
http://www.bnews.bg
Кунева си общувала с Илия Павлов
вторник, 28 юни 2011 г.
BNews.bg
Илия Павлов и Меглена Кунева имаха определени контакти. Това твърди синът на бившия председател на Народното събрание - Райко Дамянов. Според него, въпреки че Кунева твърди, че е кандидат на гражданите, тя е подкрепена от най-богатите олигарси у нас.
Илия Павлов и Меглена Кунева имаха определени контакти,
твърди Дамян Дамянов в интервю за Blitz, без да навлиза в подробности за какви точно отношения става въпрос. Дамянов е син на експредседателя на Народното събрание и заместник министър-председател на България Райко Дамянов.
Неотдавна снимка, на която е Кунева и босът на "Мултигруп", събуди ожесточена дискусия. Екскомисарката твърди, че снимката не е истинска, други обаче са на обратното мнение.
"Тя лесно може да омае Жозе Мануел Барозу и Оли Рен, но да видим как ще стигне до ума и сърцето на българския избирател", коментира той.
Дамянов разби на пух и прах тезата на Кунева, която се представя за кандидат на гражданите и заявява, че зад нея не стоят партии и интереси.
"За какво са й на този етап личности, след като зад гърба на Кунева стоят сериозни финансови интереси.
Няма съмнение, че при балотаж зад нея ще се нареди и прослойката от забогатели демократи от СДС и ДСБ. Освен това определена част от "надпартийния" капитал ще я подкрепи", анализира на глас Дамянов. Той твърди, че
зад Кунева стоят най-богатите олигарси.
http://www.bnews.bg
Дамян Дамянов: За проф. Попвасилев, Ванга бе „хитра и елементарна жена
Дамян Дамянов: За проф. Попвасилев, Ванга бе „хитра и елементарна жена
Снимка: Иван Григоров
Богомил Райнов направи Татовата дъщеря дъновистка
Като син на първия зам. министър-председател на България и дългогодишен председател на Народното събрание - Райко Дамянов, Дамянов-син е бил свидетел от дете на много събития, познава отблизо видни хора от миналото и е слушал конспиративни разговори между тях.
............................................
Г-н Дамянов, имаше ли мъже, които да се увличат по окултното сред партийците?
- Сред интелектуалците имаше доста. Богомил Райнов бе един от тях. И той дори има, според мен, определена вина за Людмила Живкова, защото именно той я въведе в окултното - по-точно в езотериката на бялото братство - направи я дъновистка.
Тя твърде много се увлече и направо прекали - особено с диетите. По-късно се запали по индийската мистика и учението на Николай Рьорих. Интересуваше се от всякакви тайни на древния свят - маи, ацтеки, египтяни и т.н. Друг, който проявяваше интерес в по-късни години, но много дискретно към окултизма, беше Александър Лилов.
Често ли ходеше Людмила при Ванга?
- Ходеше, да. При посещенията й я придружаваха и други хора - Светлин Русев, писателят Пламен Цонев и др. Заедно са влизали при Ванга, а ако самата пророчица е пожелавала да остане насаме с Людмила, го е казвала. Феноменът Ванга бе много етичен човек - тя никога не предсказваше фатални събития като смърт, да речем.
Предупреждавала ли е тя Людмила, че ще има проблеми със здравето си?
- Доколкото знам от Пламен Цонев, с когото сме близки, да. Казвала й е: “Работиш много, ке се разболееш!..” Людмила във всичко влагаше обществен интерес - тя не беше себичен човек, нито елементарна жена. Такава е и Нешка Робева - тя също често ходеше при Ванга.
Тодор Живков как гледаше на всичко това - дъщеря му и престижни интелектуалци да ходят по тези места и това да се разчува...
- По тези въпроси Живков изглеждаше малко нестабилен. Колебаеше се да вземе категорична позиция. Даже беше изпратил проф. Попвасилев - съдебния медик, който беше член на ЦК, да изследва феномена Ванга. И накрая тоя, който минаваше за специалист, излезе със заключението, че Ванга е една “много хитра и елементарна жена”, цитирам го, и “мошеник”. Що се касае до това, че Людмила посещаваше Ванга, то мога да кажа, че Тодор Живков и да не му е харесвало, не можеше да отказва нищо на дъщеря си - Людмила му беше любимка.
По това време и Светлин Русев му беше любимец. До 88-а година и създаването на Русенския комитет. След това си промени отношението.
Много врачки и гледачки от времето на соца гледаха тайно по къщите си. Преследваха ли ги, защото само Ванга бе легализирана?
- Ванга носеше сериозен престиж и пари на държавата. Особено популярна беше в Съветския съюз и в бивша Югославия. Що се отнася до другите гадатели, то те се криеха от страх - макар да нямаше официална забрана за такава дейност, но пък се взимаха пари. Вече напред в годините бавно и постепенно почнаха да се осмеляват и дори се ласкаеха да се разчува за тях. От 70-те години насам това вече не беше тема табу.
Известно е, че в самия Съветски съюз е била толерирана и много влиятелна Джуна...
- Тя беше и една фантастична жена - с едно еротично излъчване. Така че мистиката допълваше нейния образ на фатална пророчица. Джуна беше лична астроложка и гадателка на Леонид Брежнев.
Повлиявала ли е Джуна по някакъв начин на политиката според вас?
- В Съюза по принцип имат уважение към тази проблематика и най-вече към психотрониката - там по-другояче се гледаше на интереса към окултното и най-вече на съчетаването му с науката. КГБ използваше надарените хора за изследвания, както и за методика на психовлияние върху политици. Самата Джуна беше полковник от КГБ. Ние тук чувахме и за други случаи, при които екстрасенси са помагали за разкриване на престъпления и по този начин се легализираше тяхното не съвсем “партийно” присъствие в догмите на соцморала.
Доколкото познавам съветските ръководители и мога да им направя един верен портрет, понеже съм се срещал с някои от тях, те вътре в себе си смятаха, че на тях им е позволено да се занимават с окултни неща, но за народа това не важи.
Вярваха ли наши държавни и политически мъже в предсказанията и как реагираха?
- Българинът поначало е Тома Неверни, за разлика от чисто славянския свят - поляци, руснаци и т.н. Ние не сме и много набожни. Но аз например мога да разкажа нещо във връзка с един мой близък приятел - неотдавна починалия Валентин Александров - бивш министър на отбраната. Бяха му предсказали, че тази година - 2008-а, е в “ликвидация” - това означава на езика на нумерологията материална и физическа загуба. Препоръчва се да не се предприема никаква промяна. А той, напротив, имаше намерение да се мести в ново, по-голямо, жилище, и ми сподели, че ще прави всичко сам. Аз му казах да си наеме хора за пренасянето, а той подчерта, че има намерение да го направи лично и сам, защото имал много ценни вещи. Най-вероятно се е претоварил, без да разбира какво му бяха предсказали всъщност.
Типичен пример на човек, който хем се интересува какво го чака, хем не се съобразява с предсказаното - прави каквото си знае. Това е една черта, много характерна за българите поначало. Има един интересен случай. Във връзка с построяването и учредяването на Галерията за чуждестранно изкуство в София кръгът интелектуалци около Людмила Живкова настояваше пред нея да бъдат отпуснати около 5 милиона валутни лева - разбирай долари, за закупуването на бъдещите експонати - произведения на изкуството. Людмила успя да уреди тази сума да бъде отпусната от бюджета. Но малко преди да почине, разбра, че закупените произведения са на много по-малка стойност.
В тази връзка впоследствие бе обвинен Георги Нанев Вутев и през 82-ра даже имаше шумен процес - осъдиха го. Та, разчу се, че Людмила е била предупредена от Ванга, че близки до нея хора ще я предадат и ще злоупотребят с доверието й. Даже й била казала, че ще се загуби голяма сума пари. А Людмила беше много почтен към парите човек и тя се притесни страхотно от този случай. Сама е споменала пред близки сътрудници, че е подценила предсказанието на Ванга и не се е досетила откъде може да стане фалът. През 81-ва година я викат в Съюза да дава обяснения пред културния министър Пьотър Демичев защо организира такова грандиозно честване на 1300-годишнината на българската държава.
Вследствие на тези една след друга тревоги тя се почувства зле. Някои от мероприятията за честванията на 1300-годишнината бяха отменени. Неразположението й беше видимо. При посещението си в Индия и Мексико е припадала и е говорила несвързано.
Говореше се за един индийски адепт, който силно й е повлиял...
- Става дума за Махариши - той е жив още. Негови последователи са били “Бийтълс” през 67-а и впоследствие прочутата музикална група ”Бийч бойс”. Те се увлякоха по неговата трансцендентална медитация. Освен това някои от тях се пристрастиха към наркотиците. Людмила също взимаше силни успокоителни лекарства, които на моменти я правеха неадекватна. Това се забелязваше и предизвикваше слухове в обществото.
Опитваха ли се да й влияят меркантилно някои от нейните съратници по окултното - като Светлин Русев и Лилов, да речем...
- Според много хора, да. Лилов не беше материален, но други хора - да. Към тях мога да прибавя и името на Емил Александров - неин съветник и зам.-председател на Комитета за култура. Непрекъснато й искаха пари за различни мероприятия и считаха, че като имат онази близост по духовни идеи с нея, тя на всяка цена е длъжна да им помага.
По Агенция БЛИЦ, Еми МАРИЯНСКА - С. М.
http://bolgari.net
Снимка: Иван Григоров
Богомил Райнов направи Татовата дъщеря дъновистка
Като син на първия зам. министър-председател на България и дългогодишен председател на Народното събрание - Райко Дамянов, Дамянов-син е бил свидетел от дете на много събития, познава отблизо видни хора от миналото и е слушал конспиративни разговори между тях.
............................................
Г-н Дамянов, имаше ли мъже, които да се увличат по окултното сред партийците?
- Сред интелектуалците имаше доста. Богомил Райнов бе един от тях. И той дори има, според мен, определена вина за Людмила Живкова, защото именно той я въведе в окултното - по-точно в езотериката на бялото братство - направи я дъновистка.
Тя твърде много се увлече и направо прекали - особено с диетите. По-късно се запали по индийската мистика и учението на Николай Рьорих. Интересуваше се от всякакви тайни на древния свят - маи, ацтеки, египтяни и т.н. Друг, който проявяваше интерес в по-късни години, но много дискретно към окултизма, беше Александър Лилов.
Често ли ходеше Людмила при Ванга?
- Ходеше, да. При посещенията й я придружаваха и други хора - Светлин Русев, писателят Пламен Цонев и др. Заедно са влизали при Ванга, а ако самата пророчица е пожелавала да остане насаме с Людмила, го е казвала. Феноменът Ванга бе много етичен човек - тя никога не предсказваше фатални събития като смърт, да речем.
Предупреждавала ли е тя Людмила, че ще има проблеми със здравето си?
- Доколкото знам от Пламен Цонев, с когото сме близки, да. Казвала й е: “Работиш много, ке се разболееш!..” Людмила във всичко влагаше обществен интерес - тя не беше себичен човек, нито елементарна жена. Такава е и Нешка Робева - тя също често ходеше при Ванга.
Тодор Живков как гледаше на всичко това - дъщеря му и престижни интелектуалци да ходят по тези места и това да се разчува...
- По тези въпроси Живков изглеждаше малко нестабилен. Колебаеше се да вземе категорична позиция. Даже беше изпратил проф. Попвасилев - съдебния медик, който беше член на ЦК, да изследва феномена Ванга. И накрая тоя, който минаваше за специалист, излезе със заключението, че Ванга е една “много хитра и елементарна жена”, цитирам го, и “мошеник”. Що се касае до това, че Людмила посещаваше Ванга, то мога да кажа, че Тодор Живков и да не му е харесвало, не можеше да отказва нищо на дъщеря си - Людмила му беше любимка.
По това време и Светлин Русев му беше любимец. До 88-а година и създаването на Русенския комитет. След това си промени отношението.
Много врачки и гледачки от времето на соца гледаха тайно по къщите си. Преследваха ли ги, защото само Ванга бе легализирана?
- Ванга носеше сериозен престиж и пари на държавата. Особено популярна беше в Съветския съюз и в бивша Югославия. Що се отнася до другите гадатели, то те се криеха от страх - макар да нямаше официална забрана за такава дейност, но пък се взимаха пари. Вече напред в годините бавно и постепенно почнаха да се осмеляват и дори се ласкаеха да се разчува за тях. От 70-те години насам това вече не беше тема табу.
Известно е, че в самия Съветски съюз е била толерирана и много влиятелна Джуна...
- Тя беше и една фантастична жена - с едно еротично излъчване. Така че мистиката допълваше нейния образ на фатална пророчица. Джуна беше лична астроложка и гадателка на Леонид Брежнев.
Повлиявала ли е Джуна по някакъв начин на политиката според вас?
- В Съюза по принцип имат уважение към тази проблематика и най-вече към психотрониката - там по-другояче се гледаше на интереса към окултното и най-вече на съчетаването му с науката. КГБ използваше надарените хора за изследвания, както и за методика на психовлияние върху политици. Самата Джуна беше полковник от КГБ. Ние тук чувахме и за други случаи, при които екстрасенси са помагали за разкриване на престъпления и по този начин се легализираше тяхното не съвсем “партийно” присъствие в догмите на соцморала.
Доколкото познавам съветските ръководители и мога да им направя един верен портрет, понеже съм се срещал с някои от тях, те вътре в себе си смятаха, че на тях им е позволено да се занимават с окултни неща, но за народа това не важи.
Вярваха ли наши държавни и политически мъже в предсказанията и как реагираха?
- Българинът поначало е Тома Неверни, за разлика от чисто славянския свят - поляци, руснаци и т.н. Ние не сме и много набожни. Но аз например мога да разкажа нещо във връзка с един мой близък приятел - неотдавна починалия Валентин Александров - бивш министър на отбраната. Бяха му предсказали, че тази година - 2008-а, е в “ликвидация” - това означава на езика на нумерологията материална и физическа загуба. Препоръчва се да не се предприема никаква промяна. А той, напротив, имаше намерение да се мести в ново, по-голямо, жилище, и ми сподели, че ще прави всичко сам. Аз му казах да си наеме хора за пренасянето, а той подчерта, че има намерение да го направи лично и сам, защото имал много ценни вещи. Най-вероятно се е претоварил, без да разбира какво му бяха предсказали всъщност.
Типичен пример на човек, който хем се интересува какво го чака, хем не се съобразява с предсказаното - прави каквото си знае. Това е една черта, много характерна за българите поначало. Има един интересен случай. Във връзка с построяването и учредяването на Галерията за чуждестранно изкуство в София кръгът интелектуалци около Людмила Живкова настояваше пред нея да бъдат отпуснати около 5 милиона валутни лева - разбирай долари, за закупуването на бъдещите експонати - произведения на изкуството. Людмила успя да уреди тази сума да бъде отпусната от бюджета. Но малко преди да почине, разбра, че закупените произведения са на много по-малка стойност.
В тази връзка впоследствие бе обвинен Георги Нанев Вутев и през 82-ра даже имаше шумен процес - осъдиха го. Та, разчу се, че Людмила е била предупредена от Ванга, че близки до нея хора ще я предадат и ще злоупотребят с доверието й. Даже й била казала, че ще се загуби голяма сума пари. А Людмила беше много почтен към парите човек и тя се притесни страхотно от този случай. Сама е споменала пред близки сътрудници, че е подценила предсказанието на Ванга и не се е досетила откъде може да стане фалът. През 81-ва година я викат в Съюза да дава обяснения пред културния министър Пьотър Демичев защо организира такова грандиозно честване на 1300-годишнината на българската държава.
Вследствие на тези една след друга тревоги тя се почувства зле. Някои от мероприятията за честванията на 1300-годишнината бяха отменени. Неразположението й беше видимо. При посещението си в Индия и Мексико е припадала и е говорила несвързано.
Говореше се за един индийски адепт, който силно й е повлиял...
- Става дума за Махариши - той е жив още. Негови последователи са били “Бийтълс” през 67-а и впоследствие прочутата музикална група ”Бийч бойс”. Те се увлякоха по неговата трансцендентална медитация. Освен това някои от тях се пристрастиха към наркотиците. Людмила също взимаше силни успокоителни лекарства, които на моменти я правеха неадекватна. Това се забелязваше и предизвикваше слухове в обществото.
Опитваха ли се да й влияят меркантилно някои от нейните съратници по окултното - като Светлин Русев и Лилов, да речем...
- Според много хора, да. Лилов не беше материален, но други хора - да. Към тях мога да прибавя и името на Емил Александров - неин съветник и зам.-председател на Комитета за култура. Непрекъснато й искаха пари за различни мероприятия и считаха, че като имат онази близост по духовни идеи с нея, тя на всяка цена е длъжна да им помага.
По Агенция БЛИЦ, Еми МАРИЯНСКА - С. М.
http://bolgari.net
Потомци на Буров живеят като клошари
Потомци на Буров живеят като клошари
Станимир Тенев Истории, От деня 18 април 2011
Богати реститути живеят като скотове, защото така са свикнали
Банкерът Атанас Буров
Част от реститутите, които завзеха най-апетитните парчета земя и сгради след прехода, продължават да живеят като клошари – разкрива „Торнадо”. Дамян Дамянов, син на експредседателя на НС – Райко Дамянов, открехва завесата как потомци от рода Бурови – от страна на банкера Цоню Буров – синове и внуци на жена му Анастасия, ходели привечер на пазара „Кирков” и ровели в гнилите плодове из изоставените щайги. Той самият се хванал за главата, като ги видял първия път. Цяла папка с реституирани и чакащи реституция техни имоти открил Дамянов, докато се чудел как да спаси собствения си апартамент на ул. „Турово” 1, до телевизията. Накрая реститутите му пратили съдия-изпълнител с биячи и го изхвърлили от жилището. И до момента обаче никой от тях не се е нанесъл да живее в жилището на Дамянови. Потомците на Буров придобили още десетки други луксозни имоти в идеалния център на София, а в съда се явявали с вид на клошари – бедно облечени и брадясали.
Потресаващ е разказът на Дамян Дамянов:
„Синът на въпросната Анастасия Бурова, която според някои още била жива, в най-голямата суматоха, когато ме изхвърляха от жилището, дойде до мен и ми прошепна: „Много ми харесва онова кожено яке. Може ли да го взема?” Кимнах му с глава, че ми е все едно. Под краката ми гореше, изхвърляха ме на улицата. Над 6 000 избрани книги имахме в кабинета на баща ми, подаръци от държавни глави и какви ли не ценни вещи, а той се вторачил в старото ми яке!
Но това не беше най-потресаващото. Когато открих нови документи, уличаващи Бурови в измама – издири ми ги един евреин, помолих внука Цоню – синът на оня с якето, да се срещнем някъде и да се договорим. Отидохме в кафенето на Иван Станчев, астролога (мир на духа му!), той ми беше приятел. Буров-младши мисли, мисли, и накрая от немай-къде си поръча един чай. Разговорът така и не потръгна, а като дойде сервитьорът да плащаме, милионерският внук се вторачи в сметката и попита защо чаят му бил лев и 20. Сервитьорът обясни, че е бил с мед. „Че аз не съм искал мед!”, каза оня. Иван в това време, разбрал за препирнята, махнал с ръка на сервитьора с жест, че поръчката остава на негова сметка. Буровият внук си тръгна без дори да благодари. Пак с оня мрачен изглед върху лицето, характерен за рода им – сякаш са им потънали гемиите” – разказва Дамян Дамянов.
http://pravda.bg
Станимир Тенев Истории, От деня 18 април 2011
Богати реститути живеят като скотове, защото така са свикнали
Банкерът Атанас Буров
Част от реститутите, които завзеха най-апетитните парчета земя и сгради след прехода, продължават да живеят като клошари – разкрива „Торнадо”. Дамян Дамянов, син на експредседателя на НС – Райко Дамянов, открехва завесата как потомци от рода Бурови – от страна на банкера Цоню Буров – синове и внуци на жена му Анастасия, ходели привечер на пазара „Кирков” и ровели в гнилите плодове из изоставените щайги. Той самият се хванал за главата, като ги видял първия път. Цяла папка с реституирани и чакащи реституция техни имоти открил Дамянов, докато се чудел как да спаси собствения си апартамент на ул. „Турово” 1, до телевизията. Накрая реститутите му пратили съдия-изпълнител с биячи и го изхвърлили от жилището. И до момента обаче никой от тях не се е нанесъл да живее в жилището на Дамянови. Потомците на Буров придобили още десетки други луксозни имоти в идеалния център на София, а в съда се явявали с вид на клошари – бедно облечени и брадясали.
Потресаващ е разказът на Дамян Дамянов:
„Синът на въпросната Анастасия Бурова, която според някои още била жива, в най-голямата суматоха, когато ме изхвърляха от жилището, дойде до мен и ми прошепна: „Много ми харесва онова кожено яке. Може ли да го взема?” Кимнах му с глава, че ми е все едно. Под краката ми гореше, изхвърляха ме на улицата. Над 6 000 избрани книги имахме в кабинета на баща ми, подаръци от държавни глави и какви ли не ценни вещи, а той се вторачил в старото ми яке!
Но това не беше най-потресаващото. Когато открих нови документи, уличаващи Бурови в измама – издири ми ги един евреин, помолих внука Цоню – синът на оня с якето, да се срещнем някъде и да се договорим. Отидохме в кафенето на Иван Станчев, астролога (мир на духа му!), той ми беше приятел. Буров-младши мисли, мисли, и накрая от немай-къде си поръча един чай. Разговорът така и не потръгна, а като дойде сервитьорът да плащаме, милионерският внук се вторачи в сметката и попита защо чаят му бил лев и 20. Сервитьорът обясни, че е бил с мед. „Че аз не съм искал мед!”, каза оня. Иван в това време, разбрал за препирнята, махнал с ръка на сервитьора с жест, че поръчката остава на негова сметка. Буровият внук си тръгна без дори да благодари. Пак с оня мрачен изглед върху лицето, характерен за рода им – сякаш са им потънали гемиите” – разказва Дамян Дамянов.
http://pravda.bg
ДАМЯН ДАМЯНОВ: ХРИСТО ДАНОВ ПЛАЩАШЕ 700 ХИЛЯДИ ЛВ. ДАНЪЦИ САМО ОТ НАЕМИ
ДАМЯН ДАМЯНОВ: ХРИСТО ДАНОВ ПЛАЩАШЕ 700 ХИЛЯДИ ЛВ. ДАНЪЦИ САМО ОТ НАЕМИ
Известният юрист и крупен реститут беше стиснат, почина при малко неясни обстоятелства, твърди синът на Райко Дамянов
Заради неудържимия читателски интерес продължаваме с разкритията на Дамян Дамянов – син на бившия председател на Народното събрание и дългогодишен първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ Райко Дамянов. Разговаряме за реституцията на големи имоти, национализирани непосредствено след Девети септември 1944 г. и по Закона за едрата градска собственост. Връщането на имотите не само направи отново богати някои фамилии, но и създаде определена прослойка, приела реституцията като начин на живот.
20 години след промените освен прослойката от новобогаташи у нас се създаде класа от реститути.
- Като че ли в България има известна цикличност – на всеки 40 – 50 години настъпва дълбока обществена и социална криза и за съжаление махалото на обществения живот се люшка от една крайност в друга. Разбира се, ние сме зависими от световните процеси и кризи, но все пак ни липсва национална и патриотична стратегия: обикновено вземаме най-лошото от световния опит и го прилагаме недомислено и с крайности. Вярно е, че през 1947-48 г. се приеха закони за национализация и се тръгна към едно необосновано общо национализиране.
Българинът в душата си винаги е бил дребен собственик
да има дом, нива, магазинче, дюкян… Особено болезнено беше посегателството върху занаятите и услугите – ето защо през целия социалистически период в тези сектори се чувстваше остър дефицит. Тъкмо обществото беше свикнало с тоя начин на живот и дойде бурята на Десети ноември. Тези събития освен всичко друго отприщиха спотаения, могъщ частнособственически инстинкт на българина. Във Великото народно събрание, както и в последвалото го 36-о НС главно от квотата на СДС бяха избрани като народни представители крупни бъдещи реститути – Стефан Савов, Светослав Лучников, Александър Джеров, Васил Гоцев и много други.
Те копнееха час по-скоро да си върнат бащината и дядовата собственост,
макар че бяха добре материално и при социализма
Поради характерната българска припряност и недомислие през февруари 1992 г. спешно беше приет Законът за реституцията (ЗВСВОНИ), който после беше поправян и допълван 12 пъти през годините. През 1997 г. излезе нов пакет реституционни закони по идея на Лучников, с който отидохме в другата крайност: добрата идея да бъдат обезщетени едни доведе на практика до отнемането на единствените жилища на други, имали нещастието да купят жилищата си от народните съвети по време на социализма. Хора, без да имат вина, загубиха в повечето случаи единственото си жилище и цялата си покъщнина.
Една несправедливост роди друга – така ли да го разбирам?
- Да, точно така. Получиха инфаркти и си отидоха от този свят. Те не получиха общински жилища, нямаше и откъде да ги получат, много от тях не получиха и никакво обезщетение, а на всичкото отгоре, тъй като нямаше къде да живеят, реститутите, спечелили делата срещу тях, ги осъдиха за пропуснати ползи и за наеми за времето, през което са текли делата и след това. Например на мен ми беше отнето почти цялото движимо и недвижимо имущество, бях изхвърлен на улицата без никакво обезщетение и загубих личните си вещи. По такъв начин животът ми беше провален.
Е, не може да се отрече, че със същата суровост комунистите са отнели законните имоти на тия хора след Девети септември…
- Но с едно уточнение: законите за отнемане на собствеността след 9 септември 1944 г. са били по-меки и съобразени с човешките нужди: оставя се жилището, ако е единствено. Давало се е възможност, ако си купил имоти с банкови кредити, да имаш десетгодишен срок да ги погасиш. По закона „Лучников“ (ЗОСОИ) на новорепресираните се предвиждаше да се дадат жилищни компенсаторни записи, но в много случаи поради бюрокрация или нежелание на държавната администрация пострадалите не получиха и тях. Стана така, че едни български граждани се настроиха срещу други български граждани.
Това беше нова несправедливост, която на свой ред след 40-50 години ще бъде поправена
Самият Светослав Лучников беше мой съсед (живееше на улица „Янтра“) и се познавахме, пазарували сме заедно и сме разговаряли по тия теми – та той веднъж каза: Нека се съдят хората – туй на нас не ни пречи, тъкмо да ни оставят на мира! Разбира се, Лучников имаше предвид да оставят на мира депутатите и властимащите.
Да се върнем на темата за крупните реститути.
- Да. Да вземем например Христо Данов. Той ми е добре известен, защото беше адвокат на противната страна – на реститутите, които ми взеха жилището. Той беше пословичен с пестеливостта си, беше си просто стиснат. Редили сме се на опашка на барчето в Районния съд – той купи една морена за трийсет стотинки, даде на момичето монети по една, две и пет стотинки и ги цедеше като златни.
Ходеше изключително скромно облечен, с една огромна стара чанта от 50-те години и не си позволяваше никога да вземе такси
Виждал съм данъчните му декларации през годините. Доколкото имам спомен, само сумите, върху които плащаше данъци от наеми, бяха в рамките на 664 хиляди (нови) лева! Беше му върната сградата на ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Славянска“, известна като хотел „Славянска беседа“. Във вътрешната кооперация пък получи кантори. В Пловдив получи много и крупни имоти, но не промени по никакъв начин скромния си начин на живот.
Почина като председател на Конституционния съд на 81-годишна възраст в Правителствена болница при неизяснени обстоятелства и малко… необичайна грешка при манипулациите на медицинската сестра. Според свидетели, докато е лежал в болницата, е казал на жена си, че няма да приема никакви течности и да му носи храна от къщи. За нещастие
пропуснал да контролира съдържанието на вливаните му системи
Е, сигурно не всички са изглеждали като Христо Данов.
- О, да! Сещам се за една моя очарователна съседка – певицата Богдана Карадочева. Тя живееше на ул. „Мургаш“ и имаше толкова хубави крачета и такова сластно тяло, че като ученик ходех захласнат след нея и душата ми се възнасяше. Много умна, ерудирана и елегантна жена – и много талантлива. Наистина баща й беше много пострадал, но за компенсация по реституционните закони тя си върна доста имоти. Най-малко четири апартамента в центъра на София, няколко доходни магазинчета, ателиета… Известната представителка на демократичните сили
Надежда Михайлова също е крупен реститут по линия на майка си
В района на Централната баня на ул. „Екзарх Йосиф“ на майка й беше реституиран изключително престижен и скъп имот, който за целта беше деактуван от публична държавна в публична частна собственост. Отделно й беше върнат магазин.
А коя е най-впечатляващата къща, за която имаш спомен?
- Губиделниковата. Тя се намира в района на Докторския паметник и е може би най-хубавата и стилна жилищна сграда с прекрасна градина – на ул. „Оборище“ № 21. Знам я много добре, защото ние две години живеехме под наем в съседната сграда на №19. Като ученици играехме в двора на тая прекрасна къща. Освен това през 1974-75 г., когато столът на ЦК в „Рила“ беше в ремонт, сградата на № 21 временно беше преустроена в стол на Централния комитет и аз понякога се хранех там. Стените са облицовани с идеално лакиран, масивен дъб, паркетът също е дъбов и е застлан с персийски килими, а таванът е издържан в баварски стил – с масивни дъбови греди. Тая сграда е строена през 30-те години на 20 век, носи всички белези на една луксозна резиденция и е принадлежала на известната фамилия Губиделникови. Те си я върнаха след Десети ноември и я дадоха под наем на гръцкото посолство, което ползваше и двата етажа за консулски отдел.
Отношенията ти с реститутите май не са много гладки?
- Няма как да са гладки. Например по отношение на реститутите, които ми отнеха всичко, реституцията беше извършена в името на Анастасия Атанасова (Цоньова) Бурова, родена през 1912 г. и до днес си е жива и здрава. По данни от служба „Вписвания“ към Нотариата се оказва, че тя има 71 престижни имота в София и околността. Отделно има недвижими имоти в страната – например тая възрастна госпожа притежава част от сградата на „Буровата банка“ (два имота в сградата на ул. „Граф Игнатиев“ № 10 – то и сега е банка). Други големи нейни имоти са 18 декара складова площ в района на „Княжево“, почти пет декара застроена площ в Драгалевци, къща на ул. „Джовани Горини“ и многобройни магазини на ул. „Цар Симеон“ и в Зона Б5 и Б19 – някогашни еврейски имоти.
Впрочем моят апартамент също е бил еврейски, купен е от госпожата по време на войната, в отсъствието на собственика Алберт Бернард Искович. Той пък напуснал страната през 1940 г., тъй като е обявен за английски шпионин и е принуден да се спасява от антиеврейските закони. Та апартаментът е закупен с неистинско пълномощно и без съгласието на собственика. За съжаление аз разбрах тези обстоятелства много късно.
Изобщо оформи се една прослойка реститути и техни наследници, които всъщност си имаха имоти и при социализма. Не е тайна, че след конфискациите на имотите им някои от тях бяха обезщетени след Девети септември, но въпреки това получиха отново имотите си след Десети ноември. Получи се така, че тази прослойка си живее добре само от доходите на върнатите си имоти, а не произвежда и не инвестира в нищо.
Едно интервю на Исай ДИМОВ
http://www.sobstvenik.com
Известният юрист и крупен реститут беше стиснат, почина при малко неясни обстоятелства, твърди синът на Райко Дамянов
Заради неудържимия читателски интерес продължаваме с разкритията на Дамян Дамянов – син на бившия председател на Народното събрание и дългогодишен първи зам.-председател на Министерския съвет на НРБ Райко Дамянов. Разговаряме за реституцията на големи имоти, национализирани непосредствено след Девети септември 1944 г. и по Закона за едрата градска собственост. Връщането на имотите не само направи отново богати някои фамилии, но и създаде определена прослойка, приела реституцията като начин на живот.
20 години след промените освен прослойката от новобогаташи у нас се създаде класа от реститути.
- Като че ли в България има известна цикличност – на всеки 40 – 50 години настъпва дълбока обществена и социална криза и за съжаление махалото на обществения живот се люшка от една крайност в друга. Разбира се, ние сме зависими от световните процеси и кризи, но все пак ни липсва национална и патриотична стратегия: обикновено вземаме най-лошото от световния опит и го прилагаме недомислено и с крайности. Вярно е, че през 1947-48 г. се приеха закони за национализация и се тръгна към едно необосновано общо национализиране.
Българинът в душата си винаги е бил дребен собственик
да има дом, нива, магазинче, дюкян… Особено болезнено беше посегателството върху занаятите и услугите – ето защо през целия социалистически период в тези сектори се чувстваше остър дефицит. Тъкмо обществото беше свикнало с тоя начин на живот и дойде бурята на Десети ноември. Тези събития освен всичко друго отприщиха спотаения, могъщ частнособственически инстинкт на българина. Във Великото народно събрание, както и в последвалото го 36-о НС главно от квотата на СДС бяха избрани като народни представители крупни бъдещи реститути – Стефан Савов, Светослав Лучников, Александър Джеров, Васил Гоцев и много други.
Те копнееха час по-скоро да си върнат бащината и дядовата собственост,
макар че бяха добре материално и при социализма
Поради характерната българска припряност и недомислие през февруари 1992 г. спешно беше приет Законът за реституцията (ЗВСВОНИ), който после беше поправян и допълван 12 пъти през годините. През 1997 г. излезе нов пакет реституционни закони по идея на Лучников, с който отидохме в другата крайност: добрата идея да бъдат обезщетени едни доведе на практика до отнемането на единствените жилища на други, имали нещастието да купят жилищата си от народните съвети по време на социализма. Хора, без да имат вина, загубиха в повечето случаи единственото си жилище и цялата си покъщнина.
Една несправедливост роди друга – така ли да го разбирам?
- Да, точно така. Получиха инфаркти и си отидоха от този свят. Те не получиха общински жилища, нямаше и откъде да ги получат, много от тях не получиха и никакво обезщетение, а на всичкото отгоре, тъй като нямаше къде да живеят, реститутите, спечелили делата срещу тях, ги осъдиха за пропуснати ползи и за наеми за времето, през което са текли делата и след това. Например на мен ми беше отнето почти цялото движимо и недвижимо имущество, бях изхвърлен на улицата без никакво обезщетение и загубих личните си вещи. По такъв начин животът ми беше провален.
Е, не може да се отрече, че със същата суровост комунистите са отнели законните имоти на тия хора след Девети септември…
- Но с едно уточнение: законите за отнемане на собствеността след 9 септември 1944 г. са били по-меки и съобразени с човешките нужди: оставя се жилището, ако е единствено. Давало се е възможност, ако си купил имоти с банкови кредити, да имаш десетгодишен срок да ги погасиш. По закона „Лучников“ (ЗОСОИ) на новорепресираните се предвиждаше да се дадат жилищни компенсаторни записи, но в много случаи поради бюрокрация или нежелание на държавната администрация пострадалите не получиха и тях. Стана така, че едни български граждани се настроиха срещу други български граждани.
Това беше нова несправедливост, която на свой ред след 40-50 години ще бъде поправена
Самият Светослав Лучников беше мой съсед (живееше на улица „Янтра“) и се познавахме, пазарували сме заедно и сме разговаряли по тия теми – та той веднъж каза: Нека се съдят хората – туй на нас не ни пречи, тъкмо да ни оставят на мира! Разбира се, Лучников имаше предвид да оставят на мира депутатите и властимащите.
Да се върнем на темата за крупните реститути.
- Да. Да вземем например Христо Данов. Той ми е добре известен, защото беше адвокат на противната страна – на реститутите, които ми взеха жилището. Той беше пословичен с пестеливостта си, беше си просто стиснат. Редили сме се на опашка на барчето в Районния съд – той купи една морена за трийсет стотинки, даде на момичето монети по една, две и пет стотинки и ги цедеше като златни.
Ходеше изключително скромно облечен, с една огромна стара чанта от 50-те години и не си позволяваше никога да вземе такси
Виждал съм данъчните му декларации през годините. Доколкото имам спомен, само сумите, върху които плащаше данъци от наеми, бяха в рамките на 664 хиляди (нови) лева! Беше му върната сградата на ул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Славянска“, известна като хотел „Славянска беседа“. Във вътрешната кооперация пък получи кантори. В Пловдив получи много и крупни имоти, но не промени по никакъв начин скромния си начин на живот.
Почина като председател на Конституционния съд на 81-годишна възраст в Правителствена болница при неизяснени обстоятелства и малко… необичайна грешка при манипулациите на медицинската сестра. Според свидетели, докато е лежал в болницата, е казал на жена си, че няма да приема никакви течности и да му носи храна от къщи. За нещастие
пропуснал да контролира съдържанието на вливаните му системи
Е, сигурно не всички са изглеждали като Христо Данов.
- О, да! Сещам се за една моя очарователна съседка – певицата Богдана Карадочева. Тя живееше на ул. „Мургаш“ и имаше толкова хубави крачета и такова сластно тяло, че като ученик ходех захласнат след нея и душата ми се възнасяше. Много умна, ерудирана и елегантна жена – и много талантлива. Наистина баща й беше много пострадал, но за компенсация по реституционните закони тя си върна доста имоти. Най-малко четири апартамента в центъра на София, няколко доходни магазинчета, ателиета… Известната представителка на демократичните сили
Надежда Михайлова също е крупен реститут по линия на майка си
В района на Централната баня на ул. „Екзарх Йосиф“ на майка й беше реституиран изключително престижен и скъп имот, който за целта беше деактуван от публична държавна в публична частна собственост. Отделно й беше върнат магазин.
А коя е най-впечатляващата къща, за която имаш спомен?
- Губиделниковата. Тя се намира в района на Докторския паметник и е може би най-хубавата и стилна жилищна сграда с прекрасна градина – на ул. „Оборище“ № 21. Знам я много добре, защото ние две години живеехме под наем в съседната сграда на №19. Като ученици играехме в двора на тая прекрасна къща. Освен това през 1974-75 г., когато столът на ЦК в „Рила“ беше в ремонт, сградата на № 21 временно беше преустроена в стол на Централния комитет и аз понякога се хранех там. Стените са облицовани с идеално лакиран, масивен дъб, паркетът също е дъбов и е застлан с персийски килими, а таванът е издържан в баварски стил – с масивни дъбови греди. Тая сграда е строена през 30-те години на 20 век, носи всички белези на една луксозна резиденция и е принадлежала на известната фамилия Губиделникови. Те си я върнаха след Десети ноември и я дадоха под наем на гръцкото посолство, което ползваше и двата етажа за консулски отдел.
Отношенията ти с реститутите май не са много гладки?
- Няма как да са гладки. Например по отношение на реститутите, които ми отнеха всичко, реституцията беше извършена в името на Анастасия Атанасова (Цоньова) Бурова, родена през 1912 г. и до днес си е жива и здрава. По данни от служба „Вписвания“ към Нотариата се оказва, че тя има 71 престижни имота в София и околността. Отделно има недвижими имоти в страната – например тая възрастна госпожа притежава част от сградата на „Буровата банка“ (два имота в сградата на ул. „Граф Игнатиев“ № 10 – то и сега е банка). Други големи нейни имоти са 18 декара складова площ в района на „Княжево“, почти пет декара застроена площ в Драгалевци, къща на ул. „Джовани Горини“ и многобройни магазини на ул. „Цар Симеон“ и в Зона Б5 и Б19 – някогашни еврейски имоти.
Впрочем моят апартамент също е бил еврейски, купен е от госпожата по време на войната, в отсъствието на собственика Алберт Бернард Искович. Той пък напуснал страната през 1940 г., тъй като е обявен за английски шпионин и е принуден да се спасява от антиеврейските закони. Та апартаментът е закупен с неистинско пълномощно и без съгласието на собственика. За съжаление аз разбрах тези обстоятелства много късно.
Изобщо оформи се една прослойка реститути и техни наследници, които всъщност си имаха имоти и при социализма. Не е тайна, че след конфискациите на имотите им някои от тях бяха обезщетени след Девети септември, но въпреки това получиха отново имотите си след Десети ноември. Получи се така, че тази прослойка си живее добре само от доходите на върнатите си имоти, а не произвежда и не инвестира в нищо.
Едно интервю на Исай ДИМОВ
http://www.sobstvenik.com
Спомени за Тодор Живков
Спомени за Тодор Живков15/09/2011
В първото си издание от новия телевизионен сезон социалният ъндърграунд "Отечествен фронт" нищи живота и делото на другаря Тодор Живков, от чието раждане се навършиха 100 г. само преди 10 дни. "Някои хора се опитват да представят днес Тодор Живков като бележка под линия. Но той е гигант – лош гигант или добър гигант - ще оставим това на митингуващите. Днес ви показвам един човек, който е живял там някъде близо до Тодор Живков. Дамян Райков Дамянов е нашият вътрешен човек от социалистическата епоха. Синът на властта..."
Дамян Райков Дамянов е син на Райко Дамянов, първи заместник-председател на Министерски съвет по времето на социализма. Дамян е един от малкото останали членове на най-вътрешния кръг. Играл си е с Владимир Живков по поляните на резиденциите, ходил е на море с Мара Малеева и Тодор Живков и е правил всичко друго, което са правили членовете на социалистическия елит. Той разказва от първо лице нещата, на които е бил очевидец... "Тодор Живков нямаше влечение към пари – беше по своему много честен, но по отношение на властта не даваше и намек да се намекне, че някой може да си помисли да го замести." – казва Дамянов. – "Не беше капризен на ядене – не беше чревоугодник. Обичаше си селските манджи – чушки, пълнени със сирене, боб, правешка баница, яхния по селски, миш-маш..."
Разказва спомените си за Людмила Живкова и смъртта й, за Владимир Живков и проблемите му, за отношенията на Живков с Мара Малеева и за жените, които е ухажвал и са го ухажвали.
"Говорихме си още много," – разказва Карбовски, - "И за смъртта на ген. Бъчваров, и за заговора на Горуня, и за убийството на Георги Марков – да не си помислите, че не попитах. Но отговорите бяха уклончиви. Онази епоха остава в мъглата на тайнственост и страх. Слуховете ще се превърнат в легенди. А истината ще си отиде със заешкия страх на очевидците... Толкова дълго е управлявал Тодор Живков и толкова дълбок отпечатък е оставил, че митовете и легендите около него и семейството му нямат край. Митовете – особено около Людмила - ще захранват жълтите вестници още сто години поне. Сигурно в думите на Дамян Райков Дамянов има неща, които няма да се харесат на наследниците на Живков. ОФ просто се опитва да даде спомен за онази епоха, а спомените са винаги субективни и лични. Важното е, че днес не даваме политически оценки. Защото сто години са твърде малко време за политически оценки. Ето ви го образа, докато все още има някой, който да го разказва - малко пълнени чушки, боб, правешка баница, врачански мискет – човек от народа..."
"Отечествен фронт", събота, 17 септември 2011 г., 18:00 по Нова телевизия
Не го изпускай, няма повторение!
http://novatv.bg
Дамян Дамянов: Зяпал съм Мара Малеева гола два часа
Дамян Дамянов: Зяпал съм Мара Малеева гола два часа
Александър Лилов имаше хубаво тяло, а Левчев – демоничен поглед. Най-хубави бяха жената на ген. Кинов и снахата на Българанови. Митка Гръбчева размаха пистолет заради студено кафе.
12 юни 2008
Ретро
Еми Мариянска
Людмила Живкова не обичала да плажува и рядко влизала във водата.
Людмила Живкова не обичала да плажува и рядко влизала във водата.
Дамян Дамянов е син на Райко Дамянов – бивш дългогодишен зам. - председател на Министерски съвет и шеф на Народното събрание в годините преди и по време на т.нар. живковски период. От малък Дамянов-син расте сред велможите на социализма и отблизо наблюдава живота зад “червената завеса”. “Блиц”, в поредица от интервюта с Дамянов разкрива част от “партийните потайности” из житието-битието на “другарите” от недалечното ни минало.
- Г-н Дамянов, какво ще кажете за една от привлекателните страни по времето на соца – т.нар. почивно дело?
- Тази тема е доста пространна, но като продължение на предишен наш разговор за тайния любовен живот на червения елит, мога да кажа, че почивното дело беше пряко свързано с него. Познанствата и сексуалните контакти, които се реализираха по време на почивка, понякога променяха на 360 градуса живота на някои хора.
- Кой почиваше в Евксиноград?
- Членове на политбюро, кандидат-членове и хора от висшето ръководство на БЗНС-казионен, като Петър Танчев, Георги Трайков, Милена Стамболийска – внучката на Стамболийски и т.н. Почиваха и хора от секретариарата на БКП. Обикновено в края на юли към Евксиноград се отправяха съпругите и децата и от 1-ви август вече нататък отиваха и държавните мъже.
- Самият Тодор Живков?
- Той не беше голям любител на почивките и не се задържаше много на едно място, но пристигаше обикновено в периода от 1-ви до 3-ти август. Стоеше максимум до 15-и. Комбинираше престоя си с празника на военноморския флот на 11 август – държеше реч и всичко, както си му е редът.
- А семействата на другарите колко седяха?
- Поне до края на август. Животът беше хубав - всяка събота имаше вечеринка, представления, кино – изобщо някаква културно-музикална програма. Имаше си отговорник за тая програма. Но ставаха и свободни изпълнения. Славков например си водеше сам артистичен контингент – събота и неделя се канеха балерини от Варненската опера, разни други артистки, журналистки от телевизията и т.н. Той си правеше неговите “заварки”, а пък артистките, естествено, бяха готови и без пари да играят, само и само да се “отъркат” о другарите. Така се полагаха основите за доста главни роли в театъра и киното, за звания и други облаги. Пък и друго нещо. На мен са ми споделяли мои приятелки артистки, че, да речем, при някои се е случвало да ги викне директорът на театъра и да им каже: ”Абе, другарко, тука по целесъобразност смятаме да ви освободим от работа...”, обаче тоя директор не знае, че съответната артистка държи коз и веднага е подготвена да отвърне на удара. Обръща се към директора и му казва:
“Ами, добре – аз тука имам телефона на др. Тодор Живков.
Първо ще му се обадя и тогава ще видим какво ще правим!..”
- Да, там беше обикновено шефът на Правителствена болница – д-р Хавезов беше първо, после - проф. Белоев, с цял щаб от лекари – главно специалисти по вътрешни болести, и много медицински сестри. Тук е моментът да кажа, че мъжката част от почиващите имаха особен афинитет към тях – медицинските сестри бяха на особена почит. От друга страна, самите сестри се натискаха да стават близки с другарите – разменяха се телефони и се развиваха разни други “шушу-мушу” работи.
- А как седеше въпросът с наблюдението и охраната в Евксиноград?
- Много засилена беше охраната. Имаше три КПП-та, през които можеха да влизат коли. В охраната работеха много служители – за тях имаше 3-4 блокчета на територията на комплекса. С тях пък се съешаваха гувернантките на някои от децата – аз например имах такава и знаех, като ходи на срещи.
По-голям либерализъм имаше в други партийни комплекси по морето. През 1947-а се построява един хотел “Черноморец” в центъра на курорта “Дружба”. После направиха една станция на военните и един хотел “Чайка” – на морския бряг. След това се построи станцията “Миньор”. Поляците имаха една станция и до нея се построи станцията на Министерски съвет. Едва след това изникна многоетажният Дом №4. През 1952-ра и 1953 година, в района преди “Златни пясъци” на юг имаше една почивна станция на Министерство на външните работи. До нея се построи една прекрасна резиденция в стил барок, на самите скали. Червенков например обичал да се усамотява и това е било любимото му място. През 1967-а се направи Дом №5, през 1969-та изникна Дом №2, а през 1977-а се построи последният – Дом №6, който в момента е един суперлуксозен 5-звезден хотел. Но да се върна в началото – около резиденцията на Червенков в “Златни пясъци” наоколо се построиха още 5 триетажни блокчета за малко по-низшия ешелон на властта: членове на ЦК - към 230 души, кандидат-членове – 140 човека някъде, за първи секретари на ОК на Партията и т.н. Целият този район беше опасан с един прекрасен парк и имаше собствен плаж. Там сме почивали с Георги Боков например, и с Милко Балев – когато той беше само началник на Кабинета на Живков, не беше още член на Политбюро. Говорим за годините 1964-та, и 1965-а, и 1966-а. През 1977-а на това място се построи една фантастична резиденция – Дом №7, който впоследствие стана собственост на Емил Кюлев.
- Имаше една резиденция “Перла”, за която хората говореха, че била невероятна ...
- Аз имах един хубав, но нецензурен израз за тая резиденция –
“сладкото п....е” на партийния елит.
Тя се намира преди Приморско. Откриха я през 1978-а година. Там отсядаха най-приближените на Живков – като Станко Тодоров.
- Дотук все говорим за изневери на другарите. А другарките, те не се ли възползваха от сладкия живот?
- О-о, и от женска страна ставаше същото. Харесваха си някои другарки някой младеж и си го поемаха. В Хисаря например имаше един дом на журналисти и писатели и там партийните другарки си намираха много любимци – ставаха им “музи”. В Банкя, в Дома на ЦК – също. В прословутата станция “Слънчев ден” например ставаше едно много хубаво омешване – защото почиваха не само хора от ЦК, но и заслужили артистки, артисти, като Гец, Любомир Кабакчиев ...
- Събличаха ли се по бански другарките, които общо взето бяха “неатрактивни” на външен вид?
- О, нямаха никакви притеснения. В Евксиноград имаше и адамов, и евин плаж - с едни брезентови платнища така заградени. И те си ходеха другарките на евин плаж – без никакви притеснения. Имаше мода тогава да се печеш – 20 минути на гръб, 20 – по корем. Докъм 6-тата ми годишнина аз ходех на “евин” легално с майка ми. А после вече, като по-пораснали момчета, ходехме на групички да надничаме. Изгребвахме пясъка и оттам гледахме вътре. За мен нямаше никакъв проблем да гледам Мара Малеева два часа гола.
Тя ходеше на този плаж, на Енчо Стайков жената също ходеше, на Димитър Димов...Те не се притесняваха една от друга да си общуват голи. Само
на Антон Югов жената – Кунка, не ходеше, защото тя имаше слонска болест
и беше наистина страшна гледка – тялото й беше като на буци. Дъщеря им обаче беше хубава и се омъжи за сина на писателя Михаил Шолохов - замина да живее в Съюза. Иначе на този плаж на другарките им беше защитено, поднасяха им сокчета, плуваха си, имаше курсове по водни колела и каране на лодки...Другарките, наистина че бяха неатрактивни в болшинството си да, но имаше и една-две, дето събираха погледа. Много хубава жена беше съпругата на ген. Иван Кинов – рускиня - Елена. Бях едва 12-годишен, ама и на мене ми действаше сексуално. Изпълваше ми образа на Месалина и Агрипина – беше висока, с една червеникаворуса коса и сини очи. Говореше се, че Лъчезар Аврамов е имал “разходки” в парка с нея...А и тя си имаше афинитет към мъжете – беше кокетна и умееше така да флиртува. А мъжът й беше изключителен сухар и грозен, горкият, при това – педант. Нямаха деца и това също предразполагаше интерес към дамата. Кинов беше стар вече, а тя си беше в разцвета – 40 и няколко годишна. Хубава жена беше също, макар и много дребна – Соня Бакиш, на Станко Тодоров жената. Беше много чаровна жена, и сериозна при това. Имаше хубави снахи – на Любчо Българанов беше много хубава съпругата.
- Сред мъжете имаше ли хубавци по ония места?
- Е, сега сред другарите – те бяха хора на възраст, не можеше да се открие Аполон сред тях. Но един Александър Лилов изглеждаше добре – имаше хубаво тяло. По-късно така, след 1971-ва взе да се появява и Левчев. Той беше един много властен и талантлив за издигане човек. Имаше така един демоничен поглед – културтрегерите се страхуваха от него.
- Людмила Живкова как се държеше по време на почивка?
- Тя от малка си четеше книжки от библиотеката на една масичка и не обичаше да ходи на плаж. Обичаше да разглежда царските колекции – да разглежда например сервизите. За нея се сервираше отделно – най-фантастични неща. Тя напр.
не се хранеше на масата на Т. Живков, а обичаше да си стои на отделна маса.
Обичаше да си стои самичка – все с някакви книжки, списания, снимки...Правеше скандали на персонала страшни – примерно, че кебапчетата й са студени. Само една друга жена беше по-сърдита – Митка Гръбчева. Нея съм я виждал да вади пистолет за студено кафе. Размаха го така, във въздуха един “Валтер”! Дали заради кафето беше, или за да сплаши един човек, с който нещо не беше съгласна – не знам. Но бай Тошо имаше голям респект от нея и беше извадил една шега, с която сам се забавляваше – плашеше с Митка. Казваше “По-добре да извикаме Митка, отколкото Мирчо/Спасов/!” За Людмила да доразкажа. През 70-те почна вече манията й с диетите. Въпреки че тя никога не е била пълна. Много тежко й се отрази катастрофата – тя се промени много от 1973-та нататък. Втурна се към окултното, към идеята за духовна революция.... За разлика от нея Славков беше цар на големите банкети и големите компании. “От всичко по много”.
- А как гледаше на изцепките на мъжа си?
- С чувство за хумор, приобщаваше се. Държеше на него, на семейството. Той имаше така един безпардонен хумор, но в обкръжението на Людмила спазваше правила. И въобще имаше таланта да прави всичко така някак си лежерно - беше привикнал хората да го виждат в антуража на телевизионерки – то не бяха секретарки, то не бяха репортерки и т.н., и съвсем легално той си ги водеше тия жени и по други места – извън резиденциите. Говореше се, че е имал дълга връзка с една секретарка от телевизията – една представителна жена. Но чакай, Людмила също си имаше свой живот, не само Славков. Но за пред обществото те си бяха в една симбиоза, която му се харесваше на бай Тошо – на него му харесваше, че Славков никога няма да остави Людмила и да вземе да се втурне да се жени за друга жена.
Славков имаше здрави нерви - Людмила не беше лесен партньор.
Тя беше третирана още от най-ранни години като принцеса – никой не смееше да й опонира. Около нея имаше натегачи, ласкатели...Тя не се сприятеляваше с никоя от жените на другарите и изобщо нямаше приятелки – беше най-близка с майка си, додето Мара Малеева беше жива. А Славков беше чаровен. За другите нямаше цигари, на него му носеха от ресторант “Нептун” дългия “Кент”. Играеше на кортовете тенис – млад, красив, атрактивен - жените му се лепяха безпроблемно. Той си летуваше самостоятелно, но хората не смееха да си помислят, камо ли да отворят реч защо не е с жена си!..
- Свалките на чужди жени струваха ли скъпо на другарите?
- Е, в онова време, като имаш музика, терен и пет лева – ти си Крез. Дон Базилио напр. / писателят Васил Цонев – брат на Коста Цонев/, си беше всяка година на станцията на писателите и той не подбираше – сваляше наред. Но по принцип в онези години хората се радваха на малко и затова беше някак си по-естествен сексуалният нагон. Сега е по-страшно – вече има “стопански” момент във всичко. Така че в сравнение със сега ония червени любовни истории са си направо романтика! По онова време си правехме купони по вилите на бащите. Хубави купони например правеше синът на Атанас Малеев – скъпи питиета, музика, натискане – до полови изпълнения май не сме стигали. Владко Живков е идвал два пъти напр. на рождените му дни – с по една-две манекенки.
Едно интервю на Еми Мариянска
блиц
Александър Лилов имаше хубаво тяло, а Левчев – демоничен поглед. Най-хубави бяха жената на ген. Кинов и снахата на Българанови. Митка Гръбчева размаха пистолет заради студено кафе.
12 юни 2008
Ретро
Еми Мариянска
Людмила Живкова не обичала да плажува и рядко влизала във водата.
Людмила Живкова не обичала да плажува и рядко влизала във водата.
Дамян Дамянов е син на Райко Дамянов – бивш дългогодишен зам. - председател на Министерски съвет и шеф на Народното събрание в годините преди и по време на т.нар. живковски период. От малък Дамянов-син расте сред велможите на социализма и отблизо наблюдава живота зад “червената завеса”. “Блиц”, в поредица от интервюта с Дамянов разкрива част от “партийните потайности” из житието-битието на “другарите” от недалечното ни минало.
- Г-н Дамянов, какво ще кажете за една от привлекателните страни по времето на соца – т.нар. почивно дело?
- Тази тема е доста пространна, но като продължение на предишен наш разговор за тайния любовен живот на червения елит, мога да кажа, че почивното дело беше пряко свързано с него. Познанствата и сексуалните контакти, които се реализираха по време на почивка, понякога променяха на 360 градуса живота на някои хора.
- Кой почиваше в Евксиноград?
- Членове на политбюро, кандидат-членове и хора от висшето ръководство на БЗНС-казионен, като Петър Танчев, Георги Трайков, Милена Стамболийска – внучката на Стамболийски и т.н. Почиваха и хора от секретариарата на БКП. Обикновено в края на юли към Евксиноград се отправяха съпругите и децата и от 1-ви август вече нататък отиваха и държавните мъже.
- Самият Тодор Живков?
- Той не беше голям любител на почивките и не се задържаше много на едно място, но пристигаше обикновено в периода от 1-ви до 3-ти август. Стоеше максимум до 15-и. Комбинираше престоя си с празника на военноморския флот на 11 август – държеше реч и всичко, както си му е редът.
- А семействата на другарите колко седяха?
- Поне до края на август. Животът беше хубав - всяка събота имаше вечеринка, представления, кино – изобщо някаква културно-музикална програма. Имаше си отговорник за тая програма. Но ставаха и свободни изпълнения. Славков например си водеше сам артистичен контингент – събота и неделя се канеха балерини от Варненската опера, разни други артистки, журналистки от телевизията и т.н. Той си правеше неговите “заварки”, а пък артистките, естествено, бяха готови и без пари да играят, само и само да се “отъркат” о другарите. Така се полагаха основите за доста главни роли в театъра и киното, за звания и други облаги. Пък и друго нещо. На мен са ми споделяли мои приятелки артистки, че, да речем, при някои се е случвало да ги викне директорът на театъра и да им каже: ”Абе, другарко, тука по целесъобразност смятаме да ви освободим от работа...”, обаче тоя директор не знае, че съответната артистка държи коз и веднага е подготвена да отвърне на удара. Обръща се към директора и му казва:
“Ами, добре – аз тука имам телефона на др. Тодор Живков.
Първо ще му се обадя и тогава ще видим какво ще правим!..”
- Да, там беше обикновено шефът на Правителствена болница – д-р Хавезов беше първо, после - проф. Белоев, с цял щаб от лекари – главно специалисти по вътрешни болести, и много медицински сестри. Тук е моментът да кажа, че мъжката част от почиващите имаха особен афинитет към тях – медицинските сестри бяха на особена почит. От друга страна, самите сестри се натискаха да стават близки с другарите – разменяха се телефони и се развиваха разни други “шушу-мушу” работи.
- А как седеше въпросът с наблюдението и охраната в Евксиноград?
- Много засилена беше охраната. Имаше три КПП-та, през които можеха да влизат коли. В охраната работеха много служители – за тях имаше 3-4 блокчета на територията на комплекса. С тях пък се съешаваха гувернантките на някои от децата – аз например имах такава и знаех, като ходи на срещи.
По-голям либерализъм имаше в други партийни комплекси по морето. През 1947-а се построява един хотел “Черноморец” в центъра на курорта “Дружба”. После направиха една станция на военните и един хотел “Чайка” – на морския бряг. След това се построи станцията “Миньор”. Поляците имаха една станция и до нея се построи станцията на Министерски съвет. Едва след това изникна многоетажният Дом №4. През 1952-ра и 1953 година, в района преди “Златни пясъци” на юг имаше една почивна станция на Министерство на външните работи. До нея се построи една прекрасна резиденция в стил барок, на самите скали. Червенков например обичал да се усамотява и това е било любимото му място. През 1967-а се направи Дом №5, през 1969-та изникна Дом №2, а през 1977-а се построи последният – Дом №6, който в момента е един суперлуксозен 5-звезден хотел. Но да се върна в началото – около резиденцията на Червенков в “Златни пясъци” наоколо се построиха още 5 триетажни блокчета за малко по-низшия ешелон на властта: членове на ЦК - към 230 души, кандидат-членове – 140 човека някъде, за първи секретари на ОК на Партията и т.н. Целият този район беше опасан с един прекрасен парк и имаше собствен плаж. Там сме почивали с Георги Боков например, и с Милко Балев – когато той беше само началник на Кабинета на Живков, не беше още член на Политбюро. Говорим за годините 1964-та, и 1965-а, и 1966-а. През 1977-а на това място се построи една фантастична резиденция – Дом №7, който впоследствие стана собственост на Емил Кюлев.
- Имаше една резиденция “Перла”, за която хората говореха, че била невероятна ...
- Аз имах един хубав, но нецензурен израз за тая резиденция –
“сладкото п....е” на партийния елит.
Тя се намира преди Приморско. Откриха я през 1978-а година. Там отсядаха най-приближените на Живков – като Станко Тодоров.
- Дотук все говорим за изневери на другарите. А другарките, те не се ли възползваха от сладкия живот?
- О-о, и от женска страна ставаше същото. Харесваха си някои другарки някой младеж и си го поемаха. В Хисаря например имаше един дом на журналисти и писатели и там партийните другарки си намираха много любимци – ставаха им “музи”. В Банкя, в Дома на ЦК – също. В прословутата станция “Слънчев ден” например ставаше едно много хубаво омешване – защото почиваха не само хора от ЦК, но и заслужили артистки, артисти, като Гец, Любомир Кабакчиев ...
- Събличаха ли се по бански другарките, които общо взето бяха “неатрактивни” на външен вид?
- О, нямаха никакви притеснения. В Евксиноград имаше и адамов, и евин плаж - с едни брезентови платнища така заградени. И те си ходеха другарките на евин плаж – без никакви притеснения. Имаше мода тогава да се печеш – 20 минути на гръб, 20 – по корем. Докъм 6-тата ми годишнина аз ходех на “евин” легално с майка ми. А после вече, като по-пораснали момчета, ходехме на групички да надничаме. Изгребвахме пясъка и оттам гледахме вътре. За мен нямаше никакъв проблем да гледам Мара Малеева два часа гола.
Тя ходеше на този плаж, на Енчо Стайков жената също ходеше, на Димитър Димов...Те не се притесняваха една от друга да си общуват голи. Само
на Антон Югов жената – Кунка, не ходеше, защото тя имаше слонска болест
и беше наистина страшна гледка – тялото й беше като на буци. Дъщеря им обаче беше хубава и се омъжи за сина на писателя Михаил Шолохов - замина да живее в Съюза. Иначе на този плаж на другарките им беше защитено, поднасяха им сокчета, плуваха си, имаше курсове по водни колела и каране на лодки...Другарките, наистина че бяха неатрактивни в болшинството си да, но имаше и една-две, дето събираха погледа. Много хубава жена беше съпругата на ген. Иван Кинов – рускиня - Елена. Бях едва 12-годишен, ама и на мене ми действаше сексуално. Изпълваше ми образа на Месалина и Агрипина – беше висока, с една червеникаворуса коса и сини очи. Говореше се, че Лъчезар Аврамов е имал “разходки” в парка с нея...А и тя си имаше афинитет към мъжете – беше кокетна и умееше така да флиртува. А мъжът й беше изключителен сухар и грозен, горкият, при това – педант. Нямаха деца и това също предразполагаше интерес към дамата. Кинов беше стар вече, а тя си беше в разцвета – 40 и няколко годишна. Хубава жена беше също, макар и много дребна – Соня Бакиш, на Станко Тодоров жената. Беше много чаровна жена, и сериозна при това. Имаше хубави снахи – на Любчо Българанов беше много хубава съпругата.
- Сред мъжете имаше ли хубавци по ония места?
- Е, сега сред другарите – те бяха хора на възраст, не можеше да се открие Аполон сред тях. Но един Александър Лилов изглеждаше добре – имаше хубаво тяло. По-късно така, след 1971-ва взе да се появява и Левчев. Той беше един много властен и талантлив за издигане човек. Имаше така един демоничен поглед – културтрегерите се страхуваха от него.
- Людмила Живкова как се държеше по време на почивка?
- Тя от малка си четеше книжки от библиотеката на една масичка и не обичаше да ходи на плаж. Обичаше да разглежда царските колекции – да разглежда например сервизите. За нея се сервираше отделно – най-фантастични неща. Тя напр.
не се хранеше на масата на Т. Живков, а обичаше да си стои на отделна маса.
Обичаше да си стои самичка – все с някакви книжки, списания, снимки...Правеше скандали на персонала страшни – примерно, че кебапчетата й са студени. Само една друга жена беше по-сърдита – Митка Гръбчева. Нея съм я виждал да вади пистолет за студено кафе. Размаха го така, във въздуха един “Валтер”! Дали заради кафето беше, или за да сплаши един човек, с който нещо не беше съгласна – не знам. Но бай Тошо имаше голям респект от нея и беше извадил една шега, с която сам се забавляваше – плашеше с Митка. Казваше “По-добре да извикаме Митка, отколкото Мирчо/Спасов/!” За Людмила да доразкажа. През 70-те почна вече манията й с диетите. Въпреки че тя никога не е била пълна. Много тежко й се отрази катастрофата – тя се промени много от 1973-та нататък. Втурна се към окултното, към идеята за духовна революция.... За разлика от нея Славков беше цар на големите банкети и големите компании. “От всичко по много”.
- А как гледаше на изцепките на мъжа си?
- С чувство за хумор, приобщаваше се. Държеше на него, на семейството. Той имаше така един безпардонен хумор, но в обкръжението на Людмила спазваше правила. И въобще имаше таланта да прави всичко така някак си лежерно - беше привикнал хората да го виждат в антуража на телевизионерки – то не бяха секретарки, то не бяха репортерки и т.н., и съвсем легално той си ги водеше тия жени и по други места – извън резиденциите. Говореше се, че е имал дълга връзка с една секретарка от телевизията – една представителна жена. Но чакай, Людмила също си имаше свой живот, не само Славков. Но за пред обществото те си бяха в една симбиоза, която му се харесваше на бай Тошо – на него му харесваше, че Славков никога няма да остави Людмила и да вземе да се втурне да се жени за друга жена.
Славков имаше здрави нерви - Людмила не беше лесен партньор.
Тя беше третирана още от най-ранни години като принцеса – никой не смееше да й опонира. Около нея имаше натегачи, ласкатели...Тя не се сприятеляваше с никоя от жените на другарите и изобщо нямаше приятелки – беше най-близка с майка си, додето Мара Малеева беше жива. А Славков беше чаровен. За другите нямаше цигари, на него му носеха от ресторант “Нептун” дългия “Кент”. Играеше на кортовете тенис – млад, красив, атрактивен - жените му се лепяха безпроблемно. Той си летуваше самостоятелно, но хората не смееха да си помислят, камо ли да отворят реч защо не е с жена си!..
- Свалките на чужди жени струваха ли скъпо на другарите?
- Е, в онова време, като имаш музика, терен и пет лева – ти си Крез. Дон Базилио напр. / писателят Васил Цонев – брат на Коста Цонев/, си беше всяка година на станцията на писателите и той не подбираше – сваляше наред. Но по принцип в онези години хората се радваха на малко и затова беше някак си по-естествен сексуалният нагон. Сега е по-страшно – вече има “стопански” момент във всичко. Така че в сравнение със сега ония червени любовни истории са си направо романтика! По онова време си правехме купони по вилите на бащите. Хубави купони например правеше синът на Атанас Малеев – скъпи питиета, музика, натискане – до полови изпълнения май не сме стигали. Владко Живков е идвал два пъти напр. на рождените му дни – с по една-две манекенки.
Едно интервю на Еми Мариянска
блиц
Синът на Райко Дамянов: Инжектираха на Тодор Живков хормони от бик
Синът на Райко Дамянов: Инжектираха на Тодор Живков хормони от бик
Уреди висшия ешелон със секретарки за секс. Събираше компромати и сводничеството му беше част от плана да завземе властта. Най-дългата му връзка беше с Ванча Дойчева, а последната – със Станка Шопова.
7 април 2009
Златни спомени
Еми Мариянска
Много соцблага били
Много соцблага били "договорени" по време на танц. Снимка: Иван Григоров
Дамян Дамянов е син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември. Дамянов-син от малък расте сред родните партийните величия и познава голяма част от тях отблизо. Срещал се е на живо и с партийни ръководители от соцлагера като Никита Хрушчов, Антонин Новотни, Янош Кадар и с ВИП-особи като маршалите Жуков и Бирюзов и с първия космонавт на СССР Юрий Гагарин. Репортер на "Блиц" потърси сина на бившето партийно величие, за да научи от него прелюбопитни истории за тайния любовен живот на червените велможи.
-Г-н Дамянов, отрасли сте в тези среди, живели сте известно време и в една от прочутите Боянски вили. Там сте били свидетел на интересен живот, който е бил старателно прикриван от обикновените хора...
- Аз, както и друг път съм казвал, от малък предпочитах вместо да играя, да подслушвам възрастните. И отрано научих толкова неща за политиците и политиката, че ги намразих. От друга страна обаче, това омерзение ме направи доста мъдър за годините ми и безпогрешно можех да направя характеристика на един или друг от партийните другари.
- Какъв беше Живков?
- Още от 1948 г. Тодор Живков, подкрепян от съпругата си Мара Малеева, започва поход към властта. Това е една комплексна кампания, която се увенчава с пълен успех. Като историк не знам друг по-планиран възход във властта и толкова дълготраен във времето. Част от цялата гама за завладяване на властовите позиции е следният гениален ход на Живков. През 1950-1951 г. той е първи секретар на ГК на БКП и организира културно-масовата дейност. Негова е инициативата за първата порнопрожекция за високопоставените другари от политбюро, която се провежда в киното над Драгалевци, по пътя за Бояна, където ние живеехме целогодишно. Филмът е италиански и Живков искрено му се радва. Какъв е бил обаче гениалният му ход с този филм – да уреди колегите си, заемащи по-високи постове в партийната йерархия, със секретарки, които са му лично предани. Тази хитрост няма аналог в българската история.
- Чувала съм, че по тази линия е “хързулнал” и самия Вълко Червенков...
- Има такова нещо. Червенков е споделял личните си тайни на Живков – чувствал го близък. Живков бил наясно, че Червенков е влюбен в оперната прима Надя Карова. И започва да организира техни срещи под формата на най-различни мероприятия.
- Значи, е играл малко сводническа роля...
- Не малко, той е бил гений в тия работи. Живков настанява през 1952 г. Ангелина Горинова за секретарка на кабинета на Вълко Червенков. Тя беше предана на Живков до края. Даже когато на Витоша се пише доклада на ЦК на БКП за Априлския пленум, под него пише: “Т. Живков, М. Малеева и А. Горинова”. Те заедно спретват тази работа. Освен това по идея на Мара Малеева Живков взима правителствения самолет и отива до Москва само за един ден, където предлага каквото му дойде наум, само и само оттам да не се противопоставят на плана му на Априлския пленум да издигнат него и да бъде разкритикуван Червенков. Каква е ролята на секретарките в цялата тази работа?
Живков пробутва секретарка и на Антон Югов, с която той сглупява да завърже по-топли отношения.
Баща ми също беше “уреден” със секретарка и там също се случиха разни “приключения”, заради които имаше скандали вкъщи. Накрая, за да се потули работата, съпругът на тая жена го назначиха в Министерски съвет и им дадоха един прекрасен апартамент. Живков, знаейки подобни истории, чудесно е манипулирал кривналите от семейното гнездо представители на висшия ешелон, давайки си сметка, че те са хора на възраст и полово гладни. И да са имали съпруги, това са били женички , общо взето, крайно неатрактивни и по тази и други причини отдавна омръзнали на мъжете си. На Митко Григоров например жена му бе една мъжкарана. Просто да им се чудиш как са ги взели “другарите” тия жени! Живков улеснява за тези мъже най-трудния период – периода на ухажването. Така се уреждат нещата, че другарите взимат удоволствието наготово. Освен това се отчита фактът, че те са заети хора и трябва да забършат нещо пътьом - между две заседания.
- Да разбираме ли, че тези любовни контакти са били манипулативно заложени в плана на Живков да се задържи с компромати на върха?
- Разбира се. Цял отдел е събирал информация. Още преди тайния пленум, преди Осмия конгрес, когато смъкват Антон Югов. Самият Живков го обвинява в битово разложение и дори показва снимки на Югов със секретарката му. Същата, която му натриса сам.
- А самият Тато имал ли е нещо по-интимно с Ангелина Горинова?
- С нея – не.
- Предан ли беше на Мара Малеева?
- Техните отношения бяха вътрешно дълбоки. Те бяха една невероятна симбиоза двамата. Но Живков в един момент започва да си “разхлабва” верността към Мара Малеева. А тя, дори и да е научавала, никога не би направила скандал, защото знаеше, че Живков й е верен в душата си, а другото е просто мъжки нагон. Живков държеше невероятно на Мара Малеева и нямаше да я смени за всичките жени на света.
- Кога Живков започна да “шава”?
- От 1965-а нататък. Аз имам познати актриси, които са му били любовници. По принцип контингентът, с който Живков е могъл да бъде е: първо – партийни деятелки като Дража Вълчева. Второ - комсомолки като Станка Шопова. И трето - дами от артистичния свят. Самият Живков имаше афинитет към изкуството и към артистичните среди. Даваше пари за култура – осъзнаваше ролята на литературата, на театъра, на киното и ходеше на представления. А след всяко представление обикновено ставаше т.нар. творческа вечер. На тия вечеринки в барчетата на театрите можеше да се танцува с Първия. И вече по време на танците се водеха “задушевни” разговори. Приемите в началото на 60-те години се правеха в Гранд-хотел “София”. Самите артистки се натискаха да танцуват с Живков.
- Кои артистки бяха в полезрението на “артистичния афинитет” на Тодор Живков? Говореше се за Искра Радева...
- Не зная за нея. Аз самият бях влюбен в Искра Радева през 1987 г., но не се получи. Тя беше бременна тогава.
- А Аня Пенчева беше ли любовница на Живков?
- Аня Пенчева – да. Той си я набелязва още от филма “Хан Аспарух”.
Въпреки похожденията си обаче Живков не беше женкар. Беше човек с нормално мъжко влечение. Някъде през 1966-1967 г. му инжектират хормони от бик, немски. Аз познавам актриса, която ми разказа интересен епизод с нейно участие след тази “интервенция”. И много се разчу тази работа - че Живков си прави това нещо, за да си повдигне потентността.
- Как е запазвал дискретност по отношение на срещите си с тези жени?
- Хубав въпрос. Защото Живков не е бай Пешо! И ако други като Венелин Коцев и Иван Славков много-много не се криеха и ходеха съвсем открито по резиденции и другаде на публични места с избраничките си, то Живков беше наясно, че първата работа, както при убийството, е да скриеш “оръжието на престъплението”, за да излезеш чист. Тодор Живков го правеше в Партийния дом, където си имаше покои в подземието, до които се стигаше с асансьор. Доверени негови хора отвеждаха там съответната дама. На всички членове на политбюро и на Министерски съвет и в някои министерства като това на културата зад кабинета имаше вътрешна врата, която отвежда към “стая за почивка”. Тези стаички бяха направени уютно и с легло. Към тях имаше прилежаща баня с вана и модните по онова време чешки бидета. През 60-те те се смятаха за “върха на цивилизацията” и когато се пенсионираше някой от другарите, първото нещо, което пишеше в списъка за закупуване на някои екстри, беше такова биде.
- Какво се случва в стаичката на Живков с онази актриса, която първа опитва хормоналното му “усилване”?
- Тя ми разказа всичко така, че умрях от смях. Живков направо й казал: “Мене ми бият тука едни инжекции, немски – хормони-мормони, па да вземем да ги “ползваме”, а? Ха-ха!” Това е гениален подход. Не се отнася тежко и “апаратно” към жената, а с чувство за хумор и самоирония. И всичко превръща в шега, в “почесване” на нагона. Води жената в банята и й казва: ”Ето, вика, тия кърпи са за лице, тия са за гъз!”
- Е, как са се оказали “хормоните”?
- Абе, средна работа по нейните думи. Ама за “човек от народа” – бива.
Но какво ми разказва една друга актриса, с която самият аз бях близък след 10 ноември. Бай Тошо я кани, преди да му направят операция на простата, в стаичката и й казва: ”Аз те гледах тука в тия филми - за приятелите, и тоя, другия... Много си добра, чудесна – много ми хареса, мойто момиче! Ние трябва да се разбираме – аз ще направя нещо за тебе, па и ти трябва да направиш нещо за мене!” И в момента, преди да свърши, й казал: “Кажи сега, кажи, какво искаш – кола, апартамент, бързо казвай!” Нашата обаче се панирала и не могла бързо да реагира. При предишна среща му била казала, че иска да отиде в Куба за един месец, но после сменила желанието си с апартамент – и наистина го получава.
- Не става ли дума за филма “Сбогом, приятели” и за една актриса там, мисля, че се казваше Нина, но не си спомням фамилията?
- А, не знам – не мога да кажа. Има неща, за които държа да запазя дискретност от морална гледна точка – това са били мои приятелки. Мога да ти кажа само, че тази актриса е била преди това приятелка на Иван Славков и от него се прехвърля на тъста му. И на бай Пенчо Кубадински е била мерак. Но него го отрязала, защото беше простак – удрял я по коляното и й викал:”Айде, ма, айде!”
- Коя беше любимата актриса на Тато?
- Ванча Дойчева. Тя е студена като Сибир, но връзката им продължи дълго. Имал е увлечение и по Йорданка Кузманова – тя си почиваше през 1985-а на станцията на Министерски съвет, ходеше си на Запад и прочее.
- Людмила Живкова как се отнасяше към слуховете за връзките на баща си?
- Имам чувството, че нарочно не даваше ухо на тия работи.
- Кога оперираха простатата на Живков?
- През 1981-ва.
Имаше един професор – Александър Герчев, който му сложи банел, за да може поне да осъществи нещо като съвкупление.
Живков малко се активизира полово – доби самочувствие.
- Коя беше последната му страст?
- Станка Шопова вероятно. Тя се харесваше и на други партийни другари.
- Как гледаше Живков на забежките на зет си Иван Славков и на други известни любовници от висшия ешелон?
- Тодор Живков имаше много таланти, но не беше по лайфа – обичаше да има отчетност до стотинка. Ядеше и пиеше скромно. Докато Иван Славков беше по живота – човек с изключително самочувствие и голяма харизма. Даже женкарството му беше част от този лайфстайл. Но Славков, доколкото съм чувал, не е бил любовник – не му е дадено на човека. Докато големият любовник беше Венелин Коцев. Той беше точно сатирски тип – нисък, набит, плешив, с широко лице и яки бедра – все белези на сексуалност. Голям женкар беше. И жените го харесваха, трябва да ти кажа. Иначе, като човек, беше малко отмъстителен – държеше карез. Него го махнаха, защото почна много бързо да расте в партийната йерархия към позиция №2. А това не се допускаше. Пратиха го посланик в Алжир в края на 1974-та. Една година след това го пратиха в Рим. Посолството беше в една сграда, подарена от Виктор-Емануил за сватбата на цар Борис Трети. Фантастична резиденция!
И Коцев си ги канеше там, без да подбира – студентки, най-различни...
А беше женен за Йонка Коцева – тя работеше в радиото. Друг голям коцкар беше Тинко Воденичаров – мазен, прилепчив женкар, който не подбираше въобще – можеше да бъде и с чистачката. Той отговаряше за най-сладката работа – битовите блага. Водеше се помощник на първия секретар и началник отдел “Социално-битов” в ЦК.
В крайна сметка го пенсионираха през 1982 г. за битово разложение и за лично облагодетелстване. После го погнаха по дело №1 срещу Живков и той се самоуби през 1993-та – уплаши се да не влезе в затвора.
- Имаше ли забременели от другарите дами?
- Да, имаше, но обикновено нещата се покриваха. Или се правеше аборт, или ги задомяваха за някой кариерист.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
ДОСИЕ
- Преди да се ожени за първата си съпруга Маруся Мирчевска, синът на Тато Владимир Живков е имал безброй “еднократни” забежки с манекенки. Голямата му любов обаче била Ванда Радунчева, щерка на офицер от Второ главно управление на ДС. Неотдавна пред “Блиц” някогашната столична красавица открехна, че наследникът на Първия я ревнувал безумно и често я биел. Връзката им обаче продължила цели 5 години. През това време Живков-младши й изневерявал често, но само ако погледнела някой мъж, ставал същински звяр. Чупил й пръстите, а когато се напиел, я заплашвал, че “ще я убие и ще я излежи, защото синът на Тодор Живков никога няма да отиде в затвора”. В крайна сметка Ванда не издържа на тормоза и го напуска. Преди това обаче заедно с общи приятели предвидливо му намира ново гадже – младата и чаровна Маруся Мирчевска, дъщеря на секретаря на ОК на БКП в Плевен Панайот Мирчевски, агроном по образование. Владо Живков предлага ръката си на хубавицата, но само няколко месеца след сватбата започва да инквизира и нея. Един хубав ден след як запой в любимата му “Варшава” я смила от бой и я освидетелстват в “Пирогов”. Разбира се, не последва никакво наказание. Експертизата и свидетелите изкарват сина на Тато “с временно помрачено от алкохола съзнание” и заключението гласи, че трябва да се лекува.
- Постоянна метреса на покойния “лагерен” генерал Мирчо Спасов била изживяващата се като художничка, която рисува с пръсти, Захаринка Машченко, по-известна сред червения артелит като Зара Машченко. През цялото време на връзката им тя била омъжена за украинския режисьор Николай Машченко, а преди това имала още един брак. Според допуснати до кухнята на семейство Спасови генералът едва ли би кръшнал на половинката си Кина, директорка на Пионерския дворец в София, но след тежка катастрофа през 1973 г. тя остава парализирана и до смъртта си след цели 20 години е прикована към инвалидната количка.
- Кръшна и интелигентна изгора си имал и вътрешният министър в средата на 70-те Ангел Цанев. Дамата с име Невена била музикален редактор в БНР и БНТ. От брака си МВР-шефът имал две дъщери, които били страшно афектирани от изневярата на баща си и се заричали да не го погледнат на стари години. Любовницата на родителя им забременяла, но не искала да направи аборт, надявайки се, че чудото ще се случи и Цанев ще се разведе със законната си съпруга. Вместо това той я праща да роди наследника им Ангел-младши в Ню Йорк, като всичко се маскира като посещение при старата любяща леля на Невена. След като момчето поотраства, се връща с майка си в България и даже известно време работи като журналист в БНТ. В момента синът на разжалвания от Тато ексвътрешен министър живеел за постоянно в САЩ и въртял проспериращ бизнес там.
блиц
Уреди висшия ешелон със секретарки за секс. Събираше компромати и сводничеството му беше част от плана да завземе властта. Най-дългата му връзка беше с Ванча Дойчева, а последната – със Станка Шопова.
7 април 2009
Златни спомени
Еми Мариянска
Много соцблага били
Много соцблага били "договорени" по време на танц. Снимка: Иван Григоров
Дамян Дамянов е син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември. Дамянов-син от малък расте сред родните партийните величия и познава голяма част от тях отблизо. Срещал се е на живо и с партийни ръководители от соцлагера като Никита Хрушчов, Антонин Новотни, Янош Кадар и с ВИП-особи като маршалите Жуков и Бирюзов и с първия космонавт на СССР Юрий Гагарин. Репортер на "Блиц" потърси сина на бившето партийно величие, за да научи от него прелюбопитни истории за тайния любовен живот на червените велможи.
-Г-н Дамянов, отрасли сте в тези среди, живели сте известно време и в една от прочутите Боянски вили. Там сте били свидетел на интересен живот, който е бил старателно прикриван от обикновените хора...
- Аз, както и друг път съм казвал, от малък предпочитах вместо да играя, да подслушвам възрастните. И отрано научих толкова неща за политиците и политиката, че ги намразих. От друга страна обаче, това омерзение ме направи доста мъдър за годините ми и безпогрешно можех да направя характеристика на един или друг от партийните другари.
- Какъв беше Живков?
- Още от 1948 г. Тодор Живков, подкрепян от съпругата си Мара Малеева, започва поход към властта. Това е една комплексна кампания, която се увенчава с пълен успех. Като историк не знам друг по-планиран възход във властта и толкова дълготраен във времето. Част от цялата гама за завладяване на властовите позиции е следният гениален ход на Живков. През 1950-1951 г. той е първи секретар на ГК на БКП и организира културно-масовата дейност. Негова е инициативата за първата порнопрожекция за високопоставените другари от политбюро, която се провежда в киното над Драгалевци, по пътя за Бояна, където ние живеехме целогодишно. Филмът е италиански и Живков искрено му се радва. Какъв е бил обаче гениалният му ход с този филм – да уреди колегите си, заемащи по-високи постове в партийната йерархия, със секретарки, които са му лично предани. Тази хитрост няма аналог в българската история.
- Чувала съм, че по тази линия е “хързулнал” и самия Вълко Червенков...
- Има такова нещо. Червенков е споделял личните си тайни на Живков – чувствал го близък. Живков бил наясно, че Червенков е влюбен в оперната прима Надя Карова. И започва да организира техни срещи под формата на най-различни мероприятия.
- Значи, е играл малко сводническа роля...
- Не малко, той е бил гений в тия работи. Живков настанява през 1952 г. Ангелина Горинова за секретарка на кабинета на Вълко Червенков. Тя беше предана на Живков до края. Даже когато на Витоша се пише доклада на ЦК на БКП за Априлския пленум, под него пише: “Т. Живков, М. Малеева и А. Горинова”. Те заедно спретват тази работа. Освен това по идея на Мара Малеева Живков взима правителствения самолет и отива до Москва само за един ден, където предлага каквото му дойде наум, само и само оттам да не се противопоставят на плана му на Априлския пленум да издигнат него и да бъде разкритикуван Червенков. Каква е ролята на секретарките в цялата тази работа?
Живков пробутва секретарка и на Антон Югов, с която той сглупява да завърже по-топли отношения.
Баща ми също беше “уреден” със секретарка и там също се случиха разни “приключения”, заради които имаше скандали вкъщи. Накрая, за да се потули работата, съпругът на тая жена го назначиха в Министерски съвет и им дадоха един прекрасен апартамент. Живков, знаейки подобни истории, чудесно е манипулирал кривналите от семейното гнездо представители на висшия ешелон, давайки си сметка, че те са хора на възраст и полово гладни. И да са имали съпруги, това са били женички , общо взето, крайно неатрактивни и по тази и други причини отдавна омръзнали на мъжете си. На Митко Григоров например жена му бе една мъжкарана. Просто да им се чудиш как са ги взели “другарите” тия жени! Живков улеснява за тези мъже най-трудния период – периода на ухажването. Така се уреждат нещата, че другарите взимат удоволствието наготово. Освен това се отчита фактът, че те са заети хора и трябва да забършат нещо пътьом - между две заседания.
- Да разбираме ли, че тези любовни контакти са били манипулативно заложени в плана на Живков да се задържи с компромати на върха?
- Разбира се. Цял отдел е събирал информация. Още преди тайния пленум, преди Осмия конгрес, когато смъкват Антон Югов. Самият Живков го обвинява в битово разложение и дори показва снимки на Югов със секретарката му. Същата, която му натриса сам.
- А самият Тато имал ли е нещо по-интимно с Ангелина Горинова?
- С нея – не.
- Предан ли беше на Мара Малеева?
- Техните отношения бяха вътрешно дълбоки. Те бяха една невероятна симбиоза двамата. Но Живков в един момент започва да си “разхлабва” верността към Мара Малеева. А тя, дори и да е научавала, никога не би направила скандал, защото знаеше, че Живков й е верен в душата си, а другото е просто мъжки нагон. Живков държеше невероятно на Мара Малеева и нямаше да я смени за всичките жени на света.
- Кога Живков започна да “шава”?
- От 1965-а нататък. Аз имам познати актриси, които са му били любовници. По принцип контингентът, с който Живков е могъл да бъде е: първо – партийни деятелки като Дража Вълчева. Второ - комсомолки като Станка Шопова. И трето - дами от артистичния свят. Самият Живков имаше афинитет към изкуството и към артистичните среди. Даваше пари за култура – осъзнаваше ролята на литературата, на театъра, на киното и ходеше на представления. А след всяко представление обикновено ставаше т.нар. творческа вечер. На тия вечеринки в барчетата на театрите можеше да се танцува с Първия. И вече по време на танците се водеха “задушевни” разговори. Приемите в началото на 60-те години се правеха в Гранд-хотел “София”. Самите артистки се натискаха да танцуват с Живков.
- Кои артистки бяха в полезрението на “артистичния афинитет” на Тодор Живков? Говореше се за Искра Радева...
- Не зная за нея. Аз самият бях влюбен в Искра Радева през 1987 г., но не се получи. Тя беше бременна тогава.
- А Аня Пенчева беше ли любовница на Живков?
- Аня Пенчева – да. Той си я набелязва още от филма “Хан Аспарух”.
Въпреки похожденията си обаче Живков не беше женкар. Беше човек с нормално мъжко влечение. Някъде през 1966-1967 г. му инжектират хормони от бик, немски. Аз познавам актриса, която ми разказа интересен епизод с нейно участие след тази “интервенция”. И много се разчу тази работа - че Живков си прави това нещо, за да си повдигне потентността.
- Как е запазвал дискретност по отношение на срещите си с тези жени?
- Хубав въпрос. Защото Живков не е бай Пешо! И ако други като Венелин Коцев и Иван Славков много-много не се криеха и ходеха съвсем открито по резиденции и другаде на публични места с избраничките си, то Живков беше наясно, че първата работа, както при убийството, е да скриеш “оръжието на престъплението”, за да излезеш чист. Тодор Живков го правеше в Партийния дом, където си имаше покои в подземието, до които се стигаше с асансьор. Доверени негови хора отвеждаха там съответната дама. На всички членове на политбюро и на Министерски съвет и в някои министерства като това на културата зад кабинета имаше вътрешна врата, която отвежда към “стая за почивка”. Тези стаички бяха направени уютно и с легло. Към тях имаше прилежаща баня с вана и модните по онова време чешки бидета. През 60-те те се смятаха за “върха на цивилизацията” и когато се пенсионираше някой от другарите, първото нещо, което пишеше в списъка за закупуване на някои екстри, беше такова биде.
- Какво се случва в стаичката на Живков с онази актриса, която първа опитва хормоналното му “усилване”?
- Тя ми разказа всичко така, че умрях от смях. Живков направо й казал: “Мене ми бият тука едни инжекции, немски – хормони-мормони, па да вземем да ги “ползваме”, а? Ха-ха!” Това е гениален подход. Не се отнася тежко и “апаратно” към жената, а с чувство за хумор и самоирония. И всичко превръща в шега, в “почесване” на нагона. Води жената в банята и й казва: ”Ето, вика, тия кърпи са за лице, тия са за гъз!”
- Е, как са се оказали “хормоните”?
- Абе, средна работа по нейните думи. Ама за “човек от народа” – бива.
Но какво ми разказва една друга актриса, с която самият аз бях близък след 10 ноември. Бай Тошо я кани, преди да му направят операция на простата, в стаичката и й казва: ”Аз те гледах тука в тия филми - за приятелите, и тоя, другия... Много си добра, чудесна – много ми хареса, мойто момиче! Ние трябва да се разбираме – аз ще направя нещо за тебе, па и ти трябва да направиш нещо за мене!” И в момента, преди да свърши, й казал: “Кажи сега, кажи, какво искаш – кола, апартамент, бързо казвай!” Нашата обаче се панирала и не могла бързо да реагира. При предишна среща му била казала, че иска да отиде в Куба за един месец, но после сменила желанието си с апартамент – и наистина го получава.
- Не става ли дума за филма “Сбогом, приятели” и за една актриса там, мисля, че се казваше Нина, но не си спомням фамилията?
- А, не знам – не мога да кажа. Има неща, за които държа да запазя дискретност от морална гледна точка – това са били мои приятелки. Мога да ти кажа само, че тази актриса е била преди това приятелка на Иван Славков и от него се прехвърля на тъста му. И на бай Пенчо Кубадински е била мерак. Но него го отрязала, защото беше простак – удрял я по коляното и й викал:”Айде, ма, айде!”
- Коя беше любимата актриса на Тато?
- Ванча Дойчева. Тя е студена като Сибир, но връзката им продължи дълго. Имал е увлечение и по Йорданка Кузманова – тя си почиваше през 1985-а на станцията на Министерски съвет, ходеше си на Запад и прочее.
- Людмила Живкова как се отнасяше към слуховете за връзките на баща си?
- Имам чувството, че нарочно не даваше ухо на тия работи.
- Кога оперираха простатата на Живков?
- През 1981-ва.
Имаше един професор – Александър Герчев, който му сложи банел, за да може поне да осъществи нещо като съвкупление.
Живков малко се активизира полово – доби самочувствие.
- Коя беше последната му страст?
- Станка Шопова вероятно. Тя се харесваше и на други партийни другари.
- Как гледаше Живков на забежките на зет си Иван Славков и на други известни любовници от висшия ешелон?
- Тодор Живков имаше много таланти, но не беше по лайфа – обичаше да има отчетност до стотинка. Ядеше и пиеше скромно. Докато Иван Славков беше по живота – човек с изключително самочувствие и голяма харизма. Даже женкарството му беше част от този лайфстайл. Но Славков, доколкото съм чувал, не е бил любовник – не му е дадено на човека. Докато големият любовник беше Венелин Коцев. Той беше точно сатирски тип – нисък, набит, плешив, с широко лице и яки бедра – все белези на сексуалност. Голям женкар беше. И жените го харесваха, трябва да ти кажа. Иначе, като човек, беше малко отмъстителен – държеше карез. Него го махнаха, защото почна много бързо да расте в партийната йерархия към позиция №2. А това не се допускаше. Пратиха го посланик в Алжир в края на 1974-та. Една година след това го пратиха в Рим. Посолството беше в една сграда, подарена от Виктор-Емануил за сватбата на цар Борис Трети. Фантастична резиденция!
И Коцев си ги канеше там, без да подбира – студентки, най-различни...
А беше женен за Йонка Коцева – тя работеше в радиото. Друг голям коцкар беше Тинко Воденичаров – мазен, прилепчив женкар, който не подбираше въобще – можеше да бъде и с чистачката. Той отговаряше за най-сладката работа – битовите блага. Водеше се помощник на първия секретар и началник отдел “Социално-битов” в ЦК.
В крайна сметка го пенсионираха през 1982 г. за битово разложение и за лично облагодетелстване. После го погнаха по дело №1 срещу Живков и той се самоуби през 1993-та – уплаши се да не влезе в затвора.
- Имаше ли забременели от другарите дами?
- Да, имаше, но обикновено нещата се покриваха. Или се правеше аборт, или ги задомяваха за някой кариерист.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
ДОСИЕ
- Преди да се ожени за първата си съпруга Маруся Мирчевска, синът на Тато Владимир Живков е имал безброй “еднократни” забежки с манекенки. Голямата му любов обаче била Ванда Радунчева, щерка на офицер от Второ главно управление на ДС. Неотдавна пред “Блиц” някогашната столична красавица открехна, че наследникът на Първия я ревнувал безумно и често я биел. Връзката им обаче продължила цели 5 години. През това време Живков-младши й изневерявал често, но само ако погледнела някой мъж, ставал същински звяр. Чупил й пръстите, а когато се напиел, я заплашвал, че “ще я убие и ще я излежи, защото синът на Тодор Живков никога няма да отиде в затвора”. В крайна сметка Ванда не издържа на тормоза и го напуска. Преди това обаче заедно с общи приятели предвидливо му намира ново гадже – младата и чаровна Маруся Мирчевска, дъщеря на секретаря на ОК на БКП в Плевен Панайот Мирчевски, агроном по образование. Владо Живков предлага ръката си на хубавицата, но само няколко месеца след сватбата започва да инквизира и нея. Един хубав ден след як запой в любимата му “Варшава” я смила от бой и я освидетелстват в “Пирогов”. Разбира се, не последва никакво наказание. Експертизата и свидетелите изкарват сина на Тато “с временно помрачено от алкохола съзнание” и заключението гласи, че трябва да се лекува.
- Постоянна метреса на покойния “лагерен” генерал Мирчо Спасов била изживяващата се като художничка, която рисува с пръсти, Захаринка Машченко, по-известна сред червения артелит като Зара Машченко. През цялото време на връзката им тя била омъжена за украинския режисьор Николай Машченко, а преди това имала още един брак. Според допуснати до кухнята на семейство Спасови генералът едва ли би кръшнал на половинката си Кина, директорка на Пионерския дворец в София, но след тежка катастрофа през 1973 г. тя остава парализирана и до смъртта си след цели 20 години е прикована към инвалидната количка.
- Кръшна и интелигентна изгора си имал и вътрешният министър в средата на 70-те Ангел Цанев. Дамата с име Невена била музикален редактор в БНР и БНТ. От брака си МВР-шефът имал две дъщери, които били страшно афектирани от изневярата на баща си и се заричали да не го погледнат на стари години. Любовницата на родителя им забременяла, но не искала да направи аборт, надявайки се, че чудото ще се случи и Цанев ще се разведе със законната си съпруга. Вместо това той я праща да роди наследника им Ангел-младши в Ню Йорк, като всичко се маскира като посещение при старата любяща леля на Невена. След като момчето поотраства, се връща с майка си в България и даже известно време работи като журналист в БНТ. В момента синът на разжалвания от Тато ексвътрешен министър живеел за постоянно в САЩ и въртял проспериращ бизнес там.
блиц
“ШОУ” продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на Райко Дамянов – председател на Народното събрание
ДАМЯН ДАМЯНОВ - СИН НА ЕКСПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РАЙКО ДАМЯНОВ: ГЕН. КАШЕВ ИЗПАДНАЛ В НЕМИЛОСТ, ПОНЕЖЕ НЕ УВАРДИЛ ЛЮДМИЛА
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
5 март 2008
1982 г. Ген. Кашев и Тодор Живков приемат почетна рота. Генералът още не знае, че в отношенията им ще настъпи криза
Доган беше толериран, но е политически гений
“ШОУ” продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на Райко Дамянов – председател на Народното събрание, член на Политбюро, зам.министър-председател на България по времето на Вълко Червенков и Антон Югов, и една от неудобните личности в правителството на Живков. От малък Дамянов-син расте сред “титаните” на соцелита и знае техните тайни.
- Г-н Дамянов, битието ви днес явно не е на величие...
- След като реститутите ме изгониха от жилището ми, живях известно време при моя бивша приятелка и спях в една кухничка с кучето й. Бях осъден да заплатя и “пропуснати ползи” – 9701 лв. После излязох на свободен наем. Наложи се да продам скъпи картини, значки и медали на баща ми, за да има какво да ям. Баща ми имаше медал лично от генерал де Гол за заслуги към Френската република. Бях останал с два лева и го продадох. През 2003-та си продадох всичките реликви... Години наред ежедневието ми е изправено пред “алтернативата” - да обядвам, или да вечерям. Защото не мога и двете. Мисля да си пусна обява: “Заменям свободата и демокрацията за храна и квартира!”
Чудя се на идеализма на баща си. През 39-а той оставя един сравнително добре подреден живот във Франция и решава да се върне в България, като смята, че цар Борис ще обяви амнистия покрай пакта Рибентроп –Молотов. Вместо това отново го арестуват. Разпитва го лично Гешев. Първо, с бонбони, с кафе – любезно, а после го спукват от бой да каже къде е брат му Васил. Естествено, той не казва, но го потрошават.
Инквизират го на два пъти много жестоко.
Лежи в Плевенския затвор, а после, през 42-а - в Пордим, Плевенско, където заточавали най-опасните политически престъпници… Но след Девети аз съм бил лично свидетел как се отнасяше той с един от неговите инквизитори - Дюстабана – назначи го на работа и оня, щом го видеше, му целуваше ръцете. Баща ми не беше злопаметен човек, принципен и благороден беше.
И един друг интересен случай има. В Габрово като взимат комунистите властта, още на другия ден викат на баща ми: “Тука сме напълнили два камиона с мръсни гадове – айде, вика, да подпишете др. Дамянов, да ги караме и да им теглим куршума!” Между тези хора бил и бившият кмет на Габрово – Клинчев. Баща ми ги спасява тези хора.
- А какъв човек беше майка ви – знам, че е влизала лично при Тодор Живков да се разправя...
- Майка ми беше невероятен човек.
Имаше характера на Сталин, беса на Хитлер и лукавството на Чърчил.
Такъв могъщ човек вие просто не можете да си представите! Тя ако е в парламента, мамицата им ще разгони на всичките. Ходила е при Живков, да. И той обикалял бюрото, докато говори с нея – вярно е. Но тя, като остаря, заболя лошо – разви една параноя – в главата й все бяха някакви заговори, интриги – умря в това състояние на 80.
- Били сте съветник на Кръстьо Горанов в правителството на Луканов...
- О, даже бях министър за един ден. В деня, в който се избираше президент у нас през 90-та, аз замествах Горанов по негово нареждане. Стела Банкова беше секретарка, и той я предупреди, че аз го замествам. Попаднах в кабинета на Людмила – имах чувството, че времето е спряло. Изпитах странно усещане. А когато правителството падна, Елка Константинова направи чистка и аз се върнах в БАН. После почнах да купувам едно списание “Петък вечер”, което било на нейния зет – малко соцеротика го раздаваше вътре – смял съм се от сърце. Защото всички знаят, че именно тя беше автор на “научния” труд “Българската литература по времето на др. Тодор Живков”.
- Казахте, че сте работили с Доган...
- Невероятно умен! Доган беше лидер още в института. Но беше много толериран, разбира се.
За мен той е един политически гений, независимо дали ни се харесва това. Това, което направи той, друг не може да го направи. Той би пробил и при друга система на Балканите.
- Какъв беше конфликтът между Живков и вашето семейство?
- Той има предистория. През 52-а Червенков предлага на баща ми да ги заведе с майка да летуваме в двореца в Евксиноград заедно с него и семейството му. Това поражда завист в някои членове от Политбюро. Още повече, че майка ми става известна като автор на либретото на първата оперета след Девети – оперетата “Деляна”. Провеждат се 14 представления при небивал успех. На едно от представленията присъстват Живков, Чанков и Червенков заедно. Седят едно действие и излизат. Именно тогава Живков е повлиял на Червенков с някакви интригантски приказки, защото в “Работническо дело” излиза една статия за оперетата - “Вредно произведение”. Майка ми я изключват от партията. По-късно се разбра, че на закритото заседание най-дейно участие за това изключване е взела Мара Малеева. Чанков пък поставя въпроса баща ми да се раздели с майка ми. Татко, естествено, не се съгласява. Майка ми тогава написва едно писмо до Вълко Червенков, в което задава неудобни въпроси около оперетата и изключването си. Възстановява й членството в партията обаче именно интригантът Живков – след като майка ми нахлува в кабинета му и той обикаля около бюрото си, накрая вика и нарежда на Начо Папазов, тогава секретар на ЦК, “да се оправят работите”. “То, Вера, казал Живков – времето беше такова”.
С такива приказки се измъкваше.
- Наистина ли Живков е бил толкова себичен, че е отстранявал всеки, който го превъзхожда?
- По принцип така правеше Живков – преди да махне някого, го обсипваше с почести и подаръци от всякакъв род. После го маха отведнъж. Ето ви един пример с баща ми. Конгресът от 62-а се провежда от 5-ти до 14-ти ноември. Във в. “Работническо дело” можете да видите как баща ми е в първата редица, когато се поднасят цветя на паметника на 7-и и как на 10-и ноември вече името му не се споменава никъде. Оставиха го обаче член на ЦК. Един ден му предложиха да си избере писмено каква работа иска. И баща ми, под диктовката на майка ми, написа, че иска посланическо място. Като френски възпитаник, искаше Франция, Италия, Австрия, Англия евентуално... Макар и да бях само 10-годишен, вече ги разбирах политиките, и му казах: “Забрави, посмъртно няма да те пратят в тия страни!” Така и стана. Предложиха му: първо Бразилия, второ – Куба, трето – Чили и четвърто – ако иска, да отиде в която и да е скандинавска държава – никакъв проблем. Баща ми, от скромност, рекъл: “Аз цял живот съм бил емигрант, какво ще правя на тия години по ония студове там!” и се отказва от Скандинавия. Георги Чанков замина за Бразилия, за Куба замина Кълбов, а баща ми си остана тука. “Искам, вика, патриотична работа в България!” Тогава му дадоха да оглави Славянския комитет / по-късно Комитет за българите в чужбина – б.а. /. По този начин отстраняваха неудобните, но всъщност, дълбоко в себе си, продължаваха да се страхуват. Помня, че бях малък, когато започнаха унгарските събития. Вкъщи коментираха, че в Унгария са убити 3000 комунисти и имало даже обесени по дърветата. Това много ме впечатли. Чувах обаче, че се безпокоят да не стане така и у нас – бяха убедени, че може да се случи.
Затова и подслушваха в къщите на соцелита.
Баща ми разбра, че подслушват дома ни през 65-а. Вкъщи дойдоха двама души от Вътрешно министерство и го помолиха за справка – викал го Григор Шопов, тогава зам.-министър на вътрешните работи. И именно той му пуска запис на разговори на баща ми с Бъчваров. След провала на заговора на Горуня Шопов казва на баща ми: “Др. Дамянов, имаме всички основания да ви изселим от София и да ви конфискуваме имуществото за антипартийна дейност. Начинът да останете в София е само един – да подпишете готова декларация, че няма да имате никакви публични изяви и да разказвате спомени за свои другари-съпартийци!”и т.н. По това време баща ми беше депутат в Народното събрание и направи доста критични изказвания по различни въпроси, включително и срещу “Кремиковци” – че предприятието е губещо и т.н. И оттогава вече не му даваха думата. В края на 67-а бе напълно изключен от обществения живот. Тези хора пипаха яко.
- Баща ви беше ли близък с Кашев?
- Кашев искаше в един момент да бъде близък с баща ми. Даже го поканва на разходка един ден в началото на 65-а в градината, за да не ги подслушват. Баща ми тогава случайно бил подочул за заговора срещу Живков, въпреки че вече не беше на върха. Та тогава Кашев казва на баща ми: “Др. Дамянов, ако нещо стане промяна и вие отново попаднете между първите, да знаете, че аз много ви уважавам! Не ме забравяйте, аз съм ваш верен приятел!”
- Смятате ли, че се е самоубил наистина ген. Кашев?
- Не мога да твърдя със сигурност нито едното, нито другото, което се долавя във въпроса ви. Намерен е в Хисаря – в една вълшебно стилна резиденция. Отива да се лекува, наистина – т.е. да живее, но аз не изключвам възможността да се е самоубил, защото е бил обвинен официално, че не е увардил Людмила. И второ, когато все пак изпада в немилост, неговите колеги почват да го атакуват. И когато имаш оръжие наблизо, психиката на човека, ако е лабилна в момента – много е лесно да посегнеш, така мисля аз. Беше страшно да изпаднеш в немилост.
Интервю на
Еми МАРИЯНСКА
блиц
МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
5 март 2008
1982 г. Ген. Кашев и Тодор Живков приемат почетна рота. Генералът още не знае, че в отношенията им ще настъпи криза
Доган беше толериран, но е политически гений
“ШОУ” продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на Райко Дамянов – председател на Народното събрание, член на Политбюро, зам.министър-председател на България по времето на Вълко Червенков и Антон Югов, и една от неудобните личности в правителството на Живков. От малък Дамянов-син расте сред “титаните” на соцелита и знае техните тайни.
- Г-н Дамянов, битието ви днес явно не е на величие...
- След като реститутите ме изгониха от жилището ми, живях известно време при моя бивша приятелка и спях в една кухничка с кучето й. Бях осъден да заплатя и “пропуснати ползи” – 9701 лв. После излязох на свободен наем. Наложи се да продам скъпи картини, значки и медали на баща ми, за да има какво да ям. Баща ми имаше медал лично от генерал де Гол за заслуги към Френската република. Бях останал с два лева и го продадох. През 2003-та си продадох всичките реликви... Години наред ежедневието ми е изправено пред “алтернативата” - да обядвам, или да вечерям. Защото не мога и двете. Мисля да си пусна обява: “Заменям свободата и демокрацията за храна и квартира!”
Чудя се на идеализма на баща си. През 39-а той оставя един сравнително добре подреден живот във Франция и решава да се върне в България, като смята, че цар Борис ще обяви амнистия покрай пакта Рибентроп –Молотов. Вместо това отново го арестуват. Разпитва го лично Гешев. Първо, с бонбони, с кафе – любезно, а после го спукват от бой да каже къде е брат му Васил. Естествено, той не казва, но го потрошават.
Инквизират го на два пъти много жестоко.
Лежи в Плевенския затвор, а после, през 42-а - в Пордим, Плевенско, където заточавали най-опасните политически престъпници… Но след Девети аз съм бил лично свидетел как се отнасяше той с един от неговите инквизитори - Дюстабана – назначи го на работа и оня, щом го видеше, му целуваше ръцете. Баща ми не беше злопаметен човек, принципен и благороден беше.
И един друг интересен случай има. В Габрово като взимат комунистите властта, още на другия ден викат на баща ми: “Тука сме напълнили два камиона с мръсни гадове – айде, вика, да подпишете др. Дамянов, да ги караме и да им теглим куршума!” Между тези хора бил и бившият кмет на Габрово – Клинчев. Баща ми ги спасява тези хора.
- А какъв човек беше майка ви – знам, че е влизала лично при Тодор Живков да се разправя...
- Майка ми беше невероятен човек.
Имаше характера на Сталин, беса на Хитлер и лукавството на Чърчил.
Такъв могъщ човек вие просто не можете да си представите! Тя ако е в парламента, мамицата им ще разгони на всичките. Ходила е при Живков, да. И той обикалял бюрото, докато говори с нея – вярно е. Но тя, като остаря, заболя лошо – разви една параноя – в главата й все бяха някакви заговори, интриги – умря в това състояние на 80.
- Били сте съветник на Кръстьо Горанов в правителството на Луканов...
- О, даже бях министър за един ден. В деня, в който се избираше президент у нас през 90-та, аз замествах Горанов по негово нареждане. Стела Банкова беше секретарка, и той я предупреди, че аз го замествам. Попаднах в кабинета на Людмила – имах чувството, че времето е спряло. Изпитах странно усещане. А когато правителството падна, Елка Константинова направи чистка и аз се върнах в БАН. После почнах да купувам едно списание “Петък вечер”, което било на нейния зет – малко соцеротика го раздаваше вътре – смял съм се от сърце. Защото всички знаят, че именно тя беше автор на “научния” труд “Българската литература по времето на др. Тодор Живков”.
- Казахте, че сте работили с Доган...
- Невероятно умен! Доган беше лидер още в института. Но беше много толериран, разбира се.
За мен той е един политически гений, независимо дали ни се харесва това. Това, което направи той, друг не може да го направи. Той би пробил и при друга система на Балканите.
- Какъв беше конфликтът между Живков и вашето семейство?
- Той има предистория. През 52-а Червенков предлага на баща ми да ги заведе с майка да летуваме в двореца в Евксиноград заедно с него и семейството му. Това поражда завист в някои членове от Политбюро. Още повече, че майка ми става известна като автор на либретото на първата оперета след Девети – оперетата “Деляна”. Провеждат се 14 представления при небивал успех. На едно от представленията присъстват Живков, Чанков и Червенков заедно. Седят едно действие и излизат. Именно тогава Живков е повлиял на Червенков с някакви интригантски приказки, защото в “Работническо дело” излиза една статия за оперетата - “Вредно произведение”. Майка ми я изключват от партията. По-късно се разбра, че на закритото заседание най-дейно участие за това изключване е взела Мара Малеева. Чанков пък поставя въпроса баща ми да се раздели с майка ми. Татко, естествено, не се съгласява. Майка ми тогава написва едно писмо до Вълко Червенков, в което задава неудобни въпроси около оперетата и изключването си. Възстановява й членството в партията обаче именно интригантът Живков – след като майка ми нахлува в кабинета му и той обикаля около бюрото си, накрая вика и нарежда на Начо Папазов, тогава секретар на ЦК, “да се оправят работите”. “То, Вера, казал Живков – времето беше такова”.
С такива приказки се измъкваше.
- Наистина ли Живков е бил толкова себичен, че е отстранявал всеки, който го превъзхожда?
- По принцип така правеше Живков – преди да махне някого, го обсипваше с почести и подаръци от всякакъв род. После го маха отведнъж. Ето ви един пример с баща ми. Конгресът от 62-а се провежда от 5-ти до 14-ти ноември. Във в. “Работническо дело” можете да видите как баща ми е в първата редица, когато се поднасят цветя на паметника на 7-и и как на 10-и ноември вече името му не се споменава никъде. Оставиха го обаче член на ЦК. Един ден му предложиха да си избере писмено каква работа иска. И баща ми, под диктовката на майка ми, написа, че иска посланическо място. Като френски възпитаник, искаше Франция, Италия, Австрия, Англия евентуално... Макар и да бях само 10-годишен, вече ги разбирах политиките, и му казах: “Забрави, посмъртно няма да те пратят в тия страни!” Така и стана. Предложиха му: първо Бразилия, второ – Куба, трето – Чили и четвърто – ако иска, да отиде в която и да е скандинавска държава – никакъв проблем. Баща ми, от скромност, рекъл: “Аз цял живот съм бил емигрант, какво ще правя на тия години по ония студове там!” и се отказва от Скандинавия. Георги Чанков замина за Бразилия, за Куба замина Кълбов, а баща ми си остана тука. “Искам, вика, патриотична работа в България!” Тогава му дадоха да оглави Славянския комитет / по-късно Комитет за българите в чужбина – б.а. /. По този начин отстраняваха неудобните, но всъщност, дълбоко в себе си, продължаваха да се страхуват. Помня, че бях малък, когато започнаха унгарските събития. Вкъщи коментираха, че в Унгария са убити 3000 комунисти и имало даже обесени по дърветата. Това много ме впечатли. Чувах обаче, че се безпокоят да не стане така и у нас – бяха убедени, че може да се случи.
Затова и подслушваха в къщите на соцелита.
Баща ми разбра, че подслушват дома ни през 65-а. Вкъщи дойдоха двама души от Вътрешно министерство и го помолиха за справка – викал го Григор Шопов, тогава зам.-министър на вътрешните работи. И именно той му пуска запис на разговори на баща ми с Бъчваров. След провала на заговора на Горуня Шопов казва на баща ми: “Др. Дамянов, имаме всички основания да ви изселим от София и да ви конфискуваме имуществото за антипартийна дейност. Начинът да останете в София е само един – да подпишете готова декларация, че няма да имате никакви публични изяви и да разказвате спомени за свои другари-съпартийци!”и т.н. По това време баща ми беше депутат в Народното събрание и направи доста критични изказвания по различни въпроси, включително и срещу “Кремиковци” – че предприятието е губещо и т.н. И оттогава вече не му даваха думата. В края на 67-а бе напълно изключен от обществения живот. Тези хора пипаха яко.
- Баща ви беше ли близък с Кашев?
- Кашев искаше в един момент да бъде близък с баща ми. Даже го поканва на разходка един ден в началото на 65-а в градината, за да не ги подслушват. Баща ми тогава случайно бил подочул за заговора срещу Живков, въпреки че вече не беше на върха. Та тогава Кашев казва на баща ми: “Др. Дамянов, ако нещо стане промяна и вие отново попаднете между първите, да знаете, че аз много ви уважавам! Не ме забравяйте, аз съм ваш верен приятел!”
- Смятате ли, че се е самоубил наистина ген. Кашев?
- Не мога да твърдя със сигурност нито едното, нито другото, което се долавя във въпроса ви. Намерен е в Хисаря – в една вълшебно стилна резиденция. Отива да се лекува, наистина – т.е. да живее, но аз не изключвам възможността да се е самоубил, защото е бил обвинен официално, че не е увардил Людмила. И второ, когато все пак изпада в немилост, неговите колеги почват да го атакуват. И когато имаш оръжие наблизо, психиката на човека, ако е лабилна в момента – много е лесно да посегнеш, така мисля аз. Беше страшно да изпаднеш в немилост.
Интервю на
Еми МАРИЯНСКА
блиц
Абонамент за:
Публикации (Atom)